Сред базовите уроци, които българският гражданин получи след отказа от планова икономика бе, че цените могат само да растат и никога не падат. Разбира се, цените растяха и през годините на строеж на социализма, но тогава "всички бяха щастливи и не мислеха за пари", т.е. нямаше внимание към публичните финанси. Хиперинфлацията от 1997 бе българското кръщене по глобални финанси, а скокът на цените от 2008 г. стана наше зрелостно свидетелство.

Основното послание, което отправят международните икономисти в последно време, е опасността от дефлация. Падащите цени могат да се съчетаят със забавяне на икономическия растеж и рецесия -тази седмица Нуриел Рубини нарече това „стаг-дефлация", опасен капан на дефлацията на дълга. Докато цените на пазара падат, дефицитите в правителствените бюджети се раздуват.

Нещо като ужас безработица, както писа Петкан Илиев. На 5 декември се разбра, че през ноември броят на работните места в САЩ е спаднал с 533 хиляди бройки,  6.7% безработица. В условията на несигурност за работното място е трудно да се правят покупките, които поддържат умерения, но постоянен ръст на цените на пазара.

Генералният директор на ОИСР заяви, че заплахата от дефлация е реална и не трябва да се подценява. Натискът за понижаване върху цените на активите на пазара ще се подсили и от фалитите на големите финансови институти, да очакваме в скоро време нови фалити, уточнява Пиер Карло Падоан.

Световните агенции съобщават, че цените на имотите на пазари като Великобритания и САЩ падат заради негативните очаквания за икономиката. Световните борси се смъкнаха с над 40% от началото на годината, суровините драстично поевтиняха. През октомври потребителските цени в САЩ са намалели с 1%. Нужни ли са още аргументи, че има ерозия в цените  на активите?

Българският икономист с основание се пита дали можем да предвиждаме спад в търсенето и цените и за нашата страна. Ако използваме следните лакмуси: цени на жилищата, цени на горивата вкл. природен газ, цени на храните, покупателна сила на валутната единица, стокова и фондова борса, ръст на работни заплати, банкови разплащания, ще получим един комплексен и във всички случаи много разнороден сигнал от България.

Инфлацията на потребителските цени в България през октомври остава двуцифрена. Да не забравяме, че България не помни понижение на цените по Коледа и не познава истински разпродажби по западен образец. Инфлационните очаквания за следващите месеци намаляват предимно за мениджърите в промишления сектор и отчасти в строителството, показват месечните анкети на НСИ. 44.7% от търговците на дребно в България все още очакват увеличение на цените. В услугите също няма чувствителен спад.

На първо място в строителството и имотния пазар се търси ориентир за понижение на цените. Големият брой брокери у нас все още не искат „да вдигнат белия байрак", а говорят за ограничено предлагане, тъй като продавачите, които не бързат да продадат имотите си на по-ниска цена, се оттеглят от пазара. Трябва да знаем, че този сценарий бе приложен за обяснение от Великобритания, преди да се разбере, че там цените наистина спадат.  

Сякаш засега единствените, чиито действия намекват за дефлация, са монополистите на пазара на горива у нас ЛУКОЙЛ. Малко по малко те свалят цените си до ниво, което остава високо, но е по-поносимо от болезнените 2.40 лева за литър бензин през летните месеци.

От друга страна, тук следвайки западните тенденции, цената на кредита у нас е отказващо висока. Висока е и цената, която банките плащат на клиентите, които си откриват депозит. Държавата е дала думата си пред Европа, че гарантира влоговете на гражданите и фирмите до 100 хиляди лева, което поне за гражданите е твърде успокоително. Но скъпият кредит всъщност вещае понижаване на крайни цени, което се усеща по-болезнено по този косвен начин.    

Има основания да се очаква тенденция, в която изтъняващите „топли" частни парични потоци към България и преобладаващите „конюнктурни" пари (държавните инвестиции, държавата е стиснат инвеститор) следва да понижат общото ниво на цените на активите в България, в случай на по-продължителна рецесия в Западна Европа.

В такъв случай за пръв път българската икономика няма да има основания да се смята за Графството на хобитите, оградено от зли беди.

Ако от предпазливост и "заради кризата" българите намалят инвестициите и консумацията, общите равнища на търсене, дори за българските имотни брокери и търговци на дребно ще е трудно да не реагират с подобаващо намаляване на цените, нищо че "базата е ниска", както е прието у нас да се говори.

Намаляващата трудова популация поддържаше топъл пазара на труда у нас, но ако демографският поток действително се обърне, можем да очакваме социална колизия. Тя всъщност не би трябвало да донесе ниски цени, а напротив - ново търсене и нов стандарт на консумация от завръщащите се емигранти. Но това е позитивният сценарий. Негативният е: уволнения и по-свити работодатели.

В същия план, Световната банка установи, че паричните преводи от чужбина през 2007 г. са почти $2 млрд. Това се равнява на почти 5% от БВП на България. На тези средства, отиващи главно за крайно потребление, както и на чуждестранни инвестиции в наши недвижими имоти, по-добре вече да не разчитаме.

Държавата има възможност да възвърне част от разклатеното доверие сред гражданите, като своевременно започне да се бори с дефлацията с публични инвестиции. Сегашното и следващото правителства са задължени да успеят да разпределят инфраструктурните инвестиции добре. Инфраструктурата, особено културна и пътища, в България е на ниско равнище, така че тук обективната необходимост съвпада с необходимите антикризисни мерки.

Публични инвестиции биха помогнали и на българските строителни компании, които ще имат нужда от стимул, за да се съвземат след резките спирачки в новото строителство и срива във ваканционните имоти. Те очакват обществени поръчки и между другото ако тези поръчки се проведат правилно, конкуренцията ще донесе на българския данъкоплатец ако не дефлационни, то поне приемливи цени.

Може би са прави индустриалците, предлагащи българското правителство да  покровителства български предприятия, като направи малък завой от тоталната глобализация на нов член на ЕС към протекционизма.

Казахме, че държавата е стисната. Да не стане „скъп на трици, евтин на брашно". Засега министърът на финансите Пламен Орешарски показва, че е достатъчно запознат с благотворната опция на публичните инвестиции. Оказва се, че в условията на паричния съвет на финансовото министерство ще се наложи да отговаря за фискалните и монетарните стимули, с които българската икономика ще може да излезе от трапа на стагнацията с най-малко сътресения.

Тук стигнахме до ключовия момент, който ще покаже дали българските макроикономически политици ще могат да оставят портретите си, без да изпитват срам: стабилността на валутния борд.

Бордът се използва за ограничаване на валутната маса и по този начин за възпиране на инфлацията. Това е изпитано оръжие при поскъпване на активите, но въздействието на борда (и по-важно въздействието върху борда) в случай на дефлация е слабо познато. Показателно е, че дефлационните ефекти са сред основните критики против въвеждане на валутни бордове за нововъзникващите икономики.

Ще е повече от неприятно, ако по вина на дефицита по текущата сметка и в следствие заложената в закона за БНБ пропорция се приложи „дезинфекция на лева", тоест изваждане на левова маса от обращение, в случай че резервите се свият. Възможен е и противоположен сценарий: свиването на вноса в следствие на дефлационните процеси да се отрази в намаляване на ликвидния натиск към валутния борд.

Според Радослав Райков от Центъра за икономическо развитие, сегашната икономическа криза има нужда от гъвкави методи, които увеличават наличната ликвидност, а валутният борд е безполезен. Но премахването му е недопустимо в този момент, тъй като ще се отрази негативно на доверието на инвеститорите, твърди икономистът.  

Можем да твърдим, че наличието на валутен борд не изключва от само себе си развитието на дефлационни процеси, както прави с инфлацията. Дефлацията е резултат на негативни нагласи и очаквания, може би в по-голяма степен от инфлацията, защото дефлацията по-тежко засяга инвестициите на предприемачите в частния сектор. В борбата с дефлацията валутният борд се оказва дори спънка - макар и в останалите случаи да запазва ценността си - за правителството, което би могло да стимулира падащата икономика с кейнсианския мултипликатор.

В огромния пазар на САЩ не липсват анализатори, които съветват Бен Бернанке да хвърли още пари от хеликоптера и сигурно това там е добър начин за справяне с кризата на ликвидността. Посоката за нормализация в България според мен все пак не минава през увеличаване, а през промяна в преразпределението на паричната маса: от непроизводителни инвестиции, които спират в лични банкови сметки, към потребление и предприемаческо кредитиране на граждани и фирми. Дори растежът на БВП у нас догодина да е по-скромен , производителното му преразпределяне би направило живота на българите по-добър в крайна сметка.