Цените на алуминия достигнаха 10-годишен връх, пише The Wall Street Journal. От началото на годината металът подкспъна с около една трета до $2 650 за тон, а от дъното от май 2020 г. цените растат с около 80%. По-високите цени подкрепят акциите на производителите, които бяха изправени пред свръхпредлагане на пазара преди пандемията. Американската Alcoa поскъпна с над 90% през 2021 г., а норвежката Norsk Hydro отчита ръст от над 50%.

Каква е ситуацията сега? Експерти посочват, че има достатъчно алуминий, но голяма част се намира в Азия, а купувачите от САЩ и Европа не успяват да се сдобият с метала. Пристанища в САЩ са задръстени заради по-високите поръчки от компании, които се опитват да се запасят с инвентар и да се подготвят за коледните празници. Контейнерите за превоз пък са в недостиг, което повишава допълнително разходите.

Промяната в търговските потоци допринася за предизвикателствата, казва Колин Хамилтън, анализатор в BMO Capital Markets. От миналата година Китай вече е нетен вносител на алуминий, което се случва за първи път от 2009 г. Това означава, че американските купувачи се съревновават с китайските компании. Запасите от алуминий в складовете на LME се преместиха от места като Ротердам в Малайзия - с лесен достъп до китайските пазари, но далеч от западните индустриални хъбове.

Първоначално, повишеният внос на алуминий в Китай отрази опортюнистичната възможност за запълване на запасите, когато цените поевтиняха в началото на пандемията, посочва Хамилтън. Той обаче очаква Поднебесната империя да продължи вноса и през следващите години.

С възстановяването на търсенето, производството не успява да навакса, отчасти заради недостиг на електроенергия и затегнати мерки за употребата ѝ в Китай. Ралито отделя алуминия от медта, например, която поевтиня след засилващото се раазпространение на делта варианта. Последният се счита за барометър за световната икономика.

Върху цената на алуминия, търгуван на London Metal Exchange, купувачите плащат и за транспорт, мита и други разходи.