Най-нелогичната финансова политика в развития свят върви към своя финал - Турската централна банка рязко повиши основния си лихвен процент - от 8,5% на 15%, съобщават местни медии. Така приключва опитът на президента Реджеп Ердоган да "прегрява" икономиката на южната ни съседка с висока инфлация и слаба национална валута.
Контекст: Обикновено централните банки по света реагират на инфлацията с високи лихви, които да поставят икономиката обратно под контрол. Тези интервенции трябва да са много прецизни, за да не навредят по-скъпите кредити на възможностите за растеж в частния сектор - това би довело до продължителна рецесия и намаляла икономическа активност.
Турция от два години прави точно обратното - държи лихвите ниски и оставя инфлацията да гони рекордни нива. На правителствено ниво се вземат мерки за повишаване на заплатите на държавните служители, за да се компенсира намаляването на покупателната способност, а за частния сектор се разчита, че слабата лира дава добри възможности за износ и подпомага индустрии като туристическата, където инвестициите са в местна валута, а приходите - в чужда.
Проблемът е, че Турция вече доста "изтъни" своите златни и валутни резерви и е все по-трудно да продължава с тази генерираща дефицити политика. До момента тя ѝ носеше растеж, несравним с този на държавите с по-консервативни подходи.
Детайли: Скокът днес е с 650 базови пункта и е първо увеличени от март 2021 г. Наблюдателите очакваха даже по-сериозна корекция, затова и някои от първите реакции сред турските потребители бяха, че скокът всъщност не е достатъчно голям, за да се овладее инфлацията.
Според допитване сред икономически експерти на "Ройтерс" вдигането на основния лихвен процент трябваше да е средно 21% този месец, като някои очакваха даже 30 на сто.
Според по-голямата част от запитаните ще има допълнително затягане през следващите месеци, като сред икономистите има очаквания за до 35%.
В момента основният лихвен процент в Турция е 8,5%, докато през 2021 г. беше 19%.
"Смятаме, че дори един по-постепенен цикъл на повишение - придружен от стремеж за връщане на консервативното начало със съответните послания, може да бъде достатъчен, за да стабилизира лирата през лятото с помощта на приходите от туризъм.", коментира стратегът от Societe Generale Малек Дримал.
Още нещо: Макар около изборите Ердоган да твърдеше публично, че няма да отстъпи от финансовата си политика, още с първите си назначения той даде да се разбере, че всъщност планира друго. В правителството се върна приеманият добре на Запад финансов министър Мехмет Шимшек (кадър на Merill Lynch), а централната банка беше поверена на Хафизе Гайе Еркан (с опит в Goldman Sachs).
Така държавният глава заговори за вземането на "бързи мерки" и преди седмица заяви, че е одобрил политиките, предложени от Шимшек. Явно сред тях е именно повишаването на основния лихвен процент.
От друга страна: В момента бизнесът в Турция и особено малките и средни предприятия са особено уязвими от затягане на кредитирането. А именно тук е "електоралният гръбнак" на Ердоган, отбеляза пред Money.bg политологът от Института по балканистика на БАН и бивш кореспондент на БНР в Турция Мариян Карагьозов.
Както коментира и анализаторът Преслав Райков, за мнозина в турския бизнес завръщането към по-ортодоксална политика би означавало минимум година тежък преход.
Затова и интервенцията на централната банка ще е трябва да е изключително добре премерена.