Най-сигурната изборна победа, която така и не стана реалност - на това станахме свидетели през уикенда в съседна Турция. Умереният кандидат-президент Кемал Калъчдароглу и подкрепящата го коалиция седмици наред бяха сочени от редица анализатори и социолози като сигурни победители в битката с Реджеп Ердоган, партията му и нейните съюзници. Вместо това силният човек край Босфора се готви за балотаж с 5% преднина, а подкрепящите го депутати ще запазят своето мнозинство в парламента на южната ни съседка.
Ако гледаме само икономическите показатели, подобно развитие може би изглежда нелогично - инфлацията в Турция е "само" 43,68% в края на април по данни на Trading Economics и покупателната способност на гражданите от години е под сериозен натиск. В тази страна обаче решението за кого ще пуснеш бюлетина е свързано с много и различни преплетени сюжети.
За нас в България това е може би най-важният чуждестранен вот - освен дългогодишен партньор и инвеститор, Турция е и най-близката до нас държава със сериозни амбиции за глобална значимост.
Какво се случи на изборите в южната ни съседка? Търсим отговорите заедно с политолога от Института по балканистика на БАН и бивш кореспондент на Българското национално радио в Турция Мариян Карагьозов.
Разпределението на силите
Изборите за президент и парламент в Турция преминаха при изключително висока избирателна активност - близо 90%. Действащият президент Реджеп Тайип Ердоган спечели 49,35% от гласовете, като съвсем малко не му стигна за победа на първи тур.
Основният опозиционен кандидат Кемал Калъчдароглу събра около 45%, а трети остана националистът Синан Оган с 5,21%.
Източник: GettyImages
Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и нейните съюзници спечелиха 321 места в 600-местния парламент, докато 6-партийното обединение около Калъчдароглу остана с 213 представители.
Според Карагьозов вероятността за победа на опозиционния кандидат на балотажа на 28 май е "крайно ниска". Не го изненадва и резултатът на изборите за парламент: "Няма коалиционно правителство в турската история, завършило пълен мандат. Коалиционните правителства в Турция са рожба на моменти на голяма фрагментация на партийната система и винаги са завършвали с икономическа и политическа криза. Вероятно и поради този исторически опит разнообразната ляво-дясна светско-религиозна опозиционна коалиция не е вдъхнала доверие на турските граждани, че може да се справи".
Ами икономиката?
Тук идва логичният въпрос защо гласоподавателите не "наказаха" Ердоган за отслабената икономика на Турция. По думите на Мариян Карагьозов "политическата идентичност в Турция е много по-силна от тази в Западна Европа, например", като тя се подхранва от "религиозни, регионални, етнически и други фактори". Освен това има сериозна поляризация по различни оси като национализма (турски или кюрдски), визията за развитие на обществото (религиозно или консервативно) и традиционните ляво срещу дясно: "Въпросната поляризация намалява влиянието на икономическите мотиви при гласуването".
Източник: БГНЕС
Мариян Карагьозов
"Избирателите оценяват икономическата ситуация през партийната си призма - дори и да не са доволни, поддръжниците на управляващите може да имат очаквания, че нещата скоро ще се оправят. (...) Изследвания навсякъде по света сочат, че за да сменят предпочитанията си, избирателите трябва да са убедени, че опозицията може да се справи по-добре с управлението на икономиката", допълва експертът.
Не бива да се подценява и своеобразната "система на патронаж", в която бедните получават помощи, а богатите - достъп до позиции и обществени поръчки.
Източник: GettyImages
По отношение на програмите на двамата кандидати за президентския пост, Кемал Калъчдароглу обещава завръщане към ортодоксална икономическа политика, покачване на основния лихвен процент на турската централна банка, ревизиране на големите обществени поръчки в строителството, както и възстановяване на независимостта на нея и на регулаторите, посочва Карагьозов.
На този фон Реджеп Ердоган декларира, че няма да промени политиката на ниски лихви. "Вероятно едно от икономическите обяснения е, че покачване на лихвите ще се отрази негативно на дребния бизнес, който съставлява електоралния гръбнак на подкрепата за президента Ердоган", коментира експертът.
Той отбелязва и че на един от предизборните си митинги президентът се е появил заедно с бившият си финансов министър Мехмед Шимшек - технократ, който се ползва с доверието на международните пазари.
Всичко това ни засяга
Вътрешните процеси в чужда държава у нас стават медийно и обществено интересни само около голямо събитие като изборите, но те определят и всичко останало за години напред.
В случая това е особено важно. Съседна Турция е страна с активна балканска политика и 86-милионно население, като само Истанбул е по-голям като брой жители и БВП от повечето балкански държави, посочва Мариян Карагьозов.
Той е на мнение, че периодът на турбулентност, през който в момента минават и България, и Турция, няма да повлияе значително върху икономическите отношения между двете страни - защото те са повече от сериозни.
Двустранният стокообмен с България през 2022 г. беше 7 млрд. долара, а тенденцията е да расте значително. Преките турски инвестиции у нас са в размер на над 1 млрд. долара, а освен това стотици хиляди граждани са "културен и човешки мост между двете страни". Българите пък са едни от най-многобройните чуждестранни посетители в Турция.
USD
CHF
EUR
GBP
