Предколедно финансовия министър Владислав Горанов обеща, че 2020-а ще е година на ERM II. С други думи той потвърди направената по-рано прогноза, че през април 2020-а страната ни ще бъде приета едновременно в Банковия съюз и в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Оставяме настрани факта, че това вече е третото отлагане на датата за така очакваното и знаменателно събитие. Стискаме палци въпросният ERM да не сподели печалната съдба на Шенген.

Обещанието на Горанов обаче е повод да припомним един малко известен детайл, свързан с неговото изпълнение. А именно, че влизането в Банковия съюз ще обвърже българските кредитни институции с плащането на надзорни такси на ЕЦБ. И те ще са валидни не само за онези няколко банки, които като съществени за нашия пазар ще са под прекия надзор на централната банка, а за всички кредитни институции у нас. Хубавото е, че преди малко повече от седмица ЕЦБ промени правилата за събиране на надзорни такси. Както пише в съобщението, публикувано на страницата на Европейския надзор:

"Измененията засягат главно индивидуалните такси, които ЕЦБ начислява на банките под неин надзор, и времето на събирането им. Считано от периода на таксуване 2020 г. ЕЦБ ще намали минималната такса за по-малките по-малко значими институции. Изискването, на което те трябва да отговарят, е общият размер на активите им да бъде под 1 млрд. евро. От тази промяна ще се възползват около две трети от по-малко значимите институции. Друга промяна е преминаването към фактуриране след изтичането на периода на таксуване, което означава, че таксите на банките вече ще бъдат начислявани въз основа на реалните, а не на прогнозните разходи на надзорния орган. Освен това при изчисляването на таксите ЕЦБ ще използва вече налични надзорни данни, премахвайки необходимостта от отделен процес на събиране на данни за повечето банки".

Само ще припомним, че първите десет по големина банки у нас са с активи над 1 милиард евро, така че това намаление няма да ги "огрее", ако се стигне до там, че да влезем в Банковия съюз. И не трябва да се забравя, че всеки един допълнителен разход за банките, а те в момента не плащат надзорни такси, по един или друг начин се отразява в крайните цени на услугите, които те предлагат на гражданите и фирмите.

Разбира се, това не трябва да охлажда олимпийския оптимизъм, с който управляващите спринтират към Банковия съюз и ERM II, но е добре тези детайли да се имат предвид. Защото в противен случай от спринтьори можем да се превърнем в хърделисти.