Японизацията на световната икономика продължава и пазарът на дълга ясно потвърждава това. Спад в темповете на растеж и на търсенето, затъване в дефлация и дългове - това е, което очаква глобалната икономика през следващите години. Процеси, които се наблюдават в японската икономика вече над 20 години.
Отрицателна доходност
На дълговия пазар отново има повече държавни дългови книжа с отрицателна доходност, а общият им обем достига 10 трилиона долара.
Кривата на доходността на американските облигации също бързо се понижава и за пръв път от 2007 г. приема формата на инверсия, когато краткосрочните ставки са по-високи от тези за дългосрочните дългови книжа. Това е най-сигурният сигнал в историята за предстояща рецесия.
Парадоксално, обемът на дълговете с отрицателна лихва само за шест месеца почти се е удвоил, потвърждавайки хипотезата, че глобалният балон на активите се е върнал.
Настоящата ситуация на пазарите кара инвеститорите да търсят рентабилност. За да направят това, те не само изместват фокуса на покупките по-нататък по кривата на доходност, но и по-надолу по скалата за надеждност. Казано по-просто, те са готови да купуват активи от каквото и да е качество, стига то да носи доход.
Доходността на десетгодишните облигации на Германия падна под доходността на подобните дългови книжа в Япония. Това вече се случи през октомври 2016 г. И почти всички експерти в един глас казват, че това е изключително неприятен сигнал. Особено на фона на продължаващото слизане на кривата на доходността на индикативните американските държавни облигации (US Treasuries).
Какво се разбират експертите под термина "японизация"? Това е развитието на икономиката по японския сценарий. Припомняме, че в Страната на изгряващото слънце вече над 20 години не е имало устойчив растеж и Токио се бори с дефлацията през цялото време. Въпреки че Японската централна банка използва всички възможни и немислими инструменти за да стимулира потреблението и увеличението на цените.
Част от причината за това е само политиката на Централната банка. Преди много години на фона на икономическата стагнация след т.нар. "азиатска криза" от 1997 г., за да стимулира растежа и потреблението, японският паричнокредитен регулатор за пръв път мощно стартира печатарската преса. Това даде краткосрочен ефект, но последствията бяха много потискащи.
Въпреки това, Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка десет години по-късно решиха да започнат подобна политика на ниски лихви и т.нар. количествени облекчения под формата на изкупуване на активи (QE) и сега берат горчивите плодове.
Ситуацията е особено трудна в Европа, където ЕЦБ няма възможност да нормализира своята паричнокредитна политика. Еврозоната и целия ЕС могат да се сблъскат с икономическа рецесия даже още когато лихвите са рекордно ниски, посочва Стейн Якобсен от Saxo Bank.
В петък доходността на германските 10-годишни облигации падна под нулата, след като индексът на производствените поръчки на IHS Markit падна до 40,7 пункта - най-ниско от 2009 г. насам. Очевидно вече не е възможно да се игнорират проблемите на Германия: най-голямата европейска икономиката е на ръба рецесия. Настоящата динамика на доходността на германските облигации - Bunds, е много ясно предупреждение за предстоящата дефлация.
И по-рано Bunds са се търгували с отрицателна възвръщаемост - през 2016 г. Но след това динамиката на доходността бе повлияна и подкрепена от ЕЦБ, която проведе програмата QE, купувайки облигации в еврозоната за 80 млрд. евро месечно. Сега всичко изглежда много по-зле: програмата за QE е завършена, икономиката се е забавила, а прогнозите са понижени.
Няма къде да се скрият и проблемите на периферията на Европа. Например, потребностите на Италия от заеми отново нарастват по-бързо от номиналния БВП. Съотношението на дълга скочи през 2018 г. до 132.1%, а италианската икономика вече е в рецесия от три тримесечия. Но си заслужава да се отбележи, че това не е стабилна стагнация, както в Япония. Динамиката на италианските облигации може внезапно да стане "нелинейна", както се случи в средата на 2011 година.
Много се надяват, че Федералният резерв ще дойде на помощ, но самият американски регулатор изглежда не знае какво да прави. През декември той вдигна темпото и се готвеше да направи това няколко пъти тази година, но след това внезапно промени решението си и на последното заседание заяви, че няма да има вдигане на лихвите тази година. Освен това иска да завърши процеса на нормализиране на баланса си - да намали дълговите книжа в актива си. А пазарът даже очаква еднократно намаляване на лихвата през тази година.
Последният път, когато Федералният резерв направи такъв завой бе в края на 2000 година. Тогава бумът на "дотком" компаниите завърши и американската централна банка внезапно премине от "ястребов" начин на мислене към спешното намаление на основната лихвена ставка с 50 базисни пункта. и след това още 50 б.п. за месец. Но дори това не беше достатъчно, моментът беше пропуснат.
Заслужава да се отбележи друг факт: делът на американския корпоративен дълг, емитиран от компании с рейтинг "ВВВ" и "ВВ", е по-висок, отколкото беше преди кризата от 2008 година. Средното им нетно съотношение чист дълг/ печалба по EBITDA е почти шест, което е два пъти по-високата от допустимата граница, отбелязват от банка Unicredit.
USD
CHF
EUR
GBP
