Защо Китай вече може да не бъде локомотивът на световната икономика?

Предприетите нови фискални и монетарни стимули в Китай целят да ускорят растежа на икономиката, но желаният резултат може и да не бъде постигнат. Така смята Гордън Джонсън от инвестиционната компания Vertical Group, пише vestifinance.ru.

Проблемът е в това, че обслужването на съществуващите натрупани кредити заема все по-голяма част от китайския брутен вътрешен продукт, отбелязва експертът.

Седмица по-рано Държавният съвет на Китай обяви предприемането на проактивна фискална политика. Освен всички други мерки, тя предвижда а финансирането на местните правителства чрез облигации на сума 1,4 трилиона юана и предоставянето на данъчни облекчения в размер на 1,1 трилиона юана (1 долар = 6,8 юана).

Световната банка влоши прогнозата за икономиката на Китай

Но моментът е подходящ намаляване на нейната уязвимост

Според Джонсън всичко това напомня 2014 година, когато правителството в Пекин пусна вълна от стимулиращи мерки след излизането на слаби макроикономически данни за китайската икономика.

Но в същото време, отбелязва експертът, сегашните стимули са значително по-малко мащабни от онзи период. При това ключови ограничения за сектора на недвижимите имоти и сенчестата банкова дейност остават в сила.

Преди четири години тези стимули имаха значително по-голям ефект и защото тогава размерът на икономиката бе доста по-малък, тоест изигра роля ефектът на по-ниската база.

В настоящия момент значително по-голям е кредитният портфейл на страната, което означава все повече пари от тези финансови стимулиращи мерки да отиват за обслужването на дълговете.

Разочароващи данни за втората най-голяма икономика

Още лоши новини за световната икономика

Смята се, че Китай е завършил 2017 г. с общ размер на заемите на ниво 266% от брутния вътрешен продукт на страната, макар че някои икономисти оценяват това съотношение на 300 процента.

Изхождайки от обема на китайския БВП - 86,5 трлн. юана за последните 12 месеца, то в края на второто тримесечие общите кредитни задължения на страната превишават 259,5 трлн. юана.

Ако се предположи, че средната цена на заемните средства е 6%, то годишното обслужване на китайския дълг изисква около 14,3 трлн. юана или 18% от БВП.

Поради тези причини е твърде вероятно Китай да се сблъска със сериозни трудности, доколкото за стимулирането на икономическия растеж на този етап ще са необходими значително повече средства, отколкото преди 4 години.

Но не само Китай, цялата световна икономика е буквално потънала в дългове, за чието обслужване отиват все повече средства.

И ако Гордън Джонсън се окаже в своите разсъждения, то Китай няма да може повече да бъде локомотива на световния икономически растеж.