Какво ще кажете да дадете пари на някого назаем и да му плащате за това, че Ви ги е взел? Бихте ли го направили? Най-вероятно не... Това направо звучи налудничаво! И все пак някои хора го правят. И то не просто някои хора, а някои централни банки по света.

Те на практика, таксуват търговските банки, затова, че си държат средствата при тях на краткосрочни депозити. Защо го правят? За да накарат банките да не държат средствата си при тях, а да ги раздават под формата на кредити и по този начин да се стимулира ръста на икономиката на съответната страна.

Звучи ли ви логично?... Може и да звучи логично, но определено, тази политика има много странични ефекти и голям брой критици, които не са доволни от ефективността и резултатите като цяло.

Защото централните банки и техните политики, оказват съществено въздействие на финансовите пазари, при това в много по-голяма степен, отколкото на реалната икономика. Не вярвате? Вижте до какво доведе политиката на Фед на рекордно ниски лихви и програмите за обратно изкупуване на резерва на активи... нови рекорди за щатските фондовите пазари. А ръстът на щатската икономика, все още е някъде между "умерен и не особено задоволителен".

Все по-често обаче, икономисти, анализатори и политици, започват да поставят на съмнение ефективността на политиките на водещите финансови институции по света.

А една от причините е, че монетарните им политики, включително и отрицателните лихви в някои региони (като еврозоната и Швейцария), не доведоха до целените икономически ефекти. А именно - ускорен ръст и инфлация. Това до което доведоха обаче, са рекордни баланси на централните банки и нови рекорди за борсовите индекси...

Страната, която в най-голяма степен прилага отрицателните лихви е Швейцария. През изминалата седмица - на 15-ти март, централната банка на страната, за пореден път запази нивото на лихвите, при отрицателна стойност от -0.75%.

Дали отрицателните лихви помагат, това е друг въпрос. От последното заседание на банката през декември, до средата на миналата седмица, швейцарският франк поскъпна леко, като продължава да се запазва скъп спрямо долара и останалите основни валути. А това, прави швейцарските стоки относително по-скъпи и по-слабо конкурентни на международните пазари.

По отношение на инфлацията, отрицателните лихви, също не постигат своята роля. Те не карат банките да кредитират повече, а спестителите да харчат. Инфлацията се очаква да се понижи до 0.6% през тази година, спрямо очакванията за такава в размер на 0.7% през миналата. За следващата година, централната банка на Швейцария очаква инфлация от 0.9%, спрямо 1.1% през изминалото тримесечие. При това, тези прогнози са правени при прогнозирани отрицателни лихвени нива от -0.75%.

Швейцарската централна банка, прогнозира продължаващо ускорено представяне на местната икономика, предвид на възстановяването на световната икономика.

БВП на страната се повиши с 2.4% на годишна база през четвъртото тримесечие. Ръстът, е бил предопределен основно от повишението на промишления сектор. Очакванията за тази година, са за повишение на швейцарската икономика с около 2% през тази година и по-нататъшно постепенно понижение на безработицата.

Та на въпроса, защо политиките на централните банки, включително и на швейцарската, не бяха особено ефективни, въпреки сериозната им цена за данъкоплатците?

Сами по себе си, действията на централните банки, по направление на стимулите, доведоха до увеличаване на системния риск, за цялата финансова система.

Защото както се оказа, станахме свидетели на пълен провал по отношение на първоначалните цели...

Около 69% от европейците държат своите спестявания в банкови сметки, според доклад на European Consumer Payment Report. Изследването е направено през септември на миналата година, сред 21 000 души в 21 европейски страни.

Проучването сочи още, че едва 26% от европейците предпочитат да държат свободните си средства в кеш, а 16% ги държат в акции. Само 14% пък се обръщат към услугите на инвестиционни фондове. Едва 8% от европейците инвестират свободните си средства в имоти, а други 8% в облигации.

Отрицателните лихви, направиха търговските банки най-голямата "жертва", като доведоха до сериозно декапитализиране на водещите финансови институции, като Deutsche Bank и Unicredit. Техните финансови резултати, бяха сериозно засегнати, а акциите им поевтиняха много през последните няколко години. В допълнение се наложи допълнително капитализиране на финансовите институции, за да бъдат посрещнати повишените изисквания за ликвидност.

Няма как да не споменем и мнението на един експерт относно ефективността на политиката на централните банки.

"Централните банки създадоха "балон" на фондовите пазари, който ще се спука по много, много лош начин, веднъж когато Фед започне да повишава лихвите". Това предупреди експертът по "черни лебеди" - Марк Шпицнагел, в интервю пред финансовото издание CNBC през миналата година.