Здравният министър е изумен, че не се разбира в обществото и от самите лекари кой дава заплатите на персонала на всяка една болница. Николай Петров коментира случая с болницата във Враца на заседание на здравната комисия в парламента.
Николай Петров заяви, че МЗ по правилата на законите, по които работи, финансира болници като врачанската по два механизма. Единият механизъм - за оказана спешна помощ, и другия механизъм за някои болници - за отдалеченост. Отделно от това се дават средства за капиталови разходи, ремонти, така нататък.
В никакъв случай МЗ не определя и плаща заплатите на работещите, в която и да е болница, посочи Николай Петров.
Заплатите на работещите в лечебните заведения се определят съобразно приходите на болниците, тъй като, вие знаете, те са търговски дружества: от НЗОК, от парите, които получават по методиката за спешност, от парите, които получават за отдалеченост, от кешови плащания от пациенти.
Основната тема на заседанието на комисията бе състоянието на общинската болница във Враца, която е пред фалит, а всички лекари там са готови да подадат колективна оставка.
След като министърът на здравеопазването Николай Петров призна, че не знае от къде се плащат заплатите на медицинския персонал, той смята, че и други болници могат да "закъсат".
За това Николай Петров е говорил с финансовия министър Владислав Горанов, болниците да могат да вземат кредит от централизирано държавно място без лихва или с много ниска лихва, така че да предоговорят заемите си.
Важно е и обезпечението, което може да даде местната власт, стана ясно от думите на здравния министър Николай Петров.
Той припомни, че цените на клиничните пътеки са фиксирани през 2006 година и от тогава не са променяни. Цената на живота от тогава поскъпна, заплатите се повишиха, каза Петров и допълни, че ако преди заплатите на медицинските работници са били 50-60% от бюджета на болницата, сега вероятно са повече.
По-късно от МЗ съобщиха, че се върви към предоговаряне на задълженията на двете лечебни заведения, като вече е намерен вариант за кредитиране на болниците в Ловеч и Враца.
Размерът на евентуалните кредити, по които МЗ ще разчита на общините-съакционери в лечебните заведения да станат гарант, ще покрие общите и просрочените задължения на болниците, а служителите ще получават възнагражденията си от приходите по здравна каса.
"Държавата не може да отпусне нито лев на двете дружества, защото това попада в параграф нерегламентирана държавна помощ и България ще бъде санкционирана от ЕК. Буквално се състезаваме с времето и само с ваша помощ можем да спечелим известна преднина", аргументира се заместник-министърът на здравеопазването маг.-фарм. Лидия Нейчева.
Кметът на община Ловеч е поел ангажимент още в понеделник да свика извънредно заседание на общинския съвет, на което да бъде разгледано кредитирането на МБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов".
Кметът на Враца Калин Каменов също е изразил принципно съгласие да води разговори с общините-съакционерите във врачанската областна болница, като ще се мисли и върху други варианти.
Представителите на местната власт са се ангажирали с отсрочване задълженията на болниците за местни данъци и такси.
От здравното министерство подготвят доклад за нарушенията в МБАЛ "Христо Ботев" - Враца, който ще бъде даден на прокуратурата.
Проф. Петров определи практиките в лечебното заведение като тежки и порочни. Като пример той посочи, че на една малка площ във Враца са концентрирани три болници - областната много профилна болница, частна, също многопрофилна, структура и още една болница, която е под наем в сградата на областната. Последната не плаща нищо за наем, тъй като договорът сключен с нея е за ремонти, за което от МБАЛ "Христо Ботев" не са получили и стотинка.
"Получава се филтриране на пациенти в трите болници. Тежките и неосигурените случаи отиват в МБАЛ "Христо Ботев", а "по-интересните" - в двете частни болници", обясни министърът на здравеопазването. Министърът не спомена кой е дал разрешението за тяхното местоположение и дейност.
"Задълженията на МБАЛ "Христо Ботев" може да достигнат и над 20 млн. лв.", каза здравният министър Николай Петров. "Обявените към момента близо 14 млн. лева дългове са само главници. Когато към тях се добавят лихви, такси на частните съдебни изпълнители, съдебните такси, както и тези към адвокатите, то сумата ще отиде над 20 милиона. Договори са подписвани без да защитават по никакъв начин интересите на болницата. Фигурират наказателни лихви по 10 %. Никой не може да издържи на това", допълни министърът.
Министър Петров посочи, че скенер, който може да бъде закупен за 300 хил. лева е платено за близо милион, но не уточни дали консумативите за двата скенера са еднакви. За две години при един от предходните директори на болницата дълговете на лечебното заведение се увеличават от 3 млн. лв. на над 10 млн. лв.
От здравното министерство ще преведат авансово субсидията за отдалеченост и спешност на врачанската болница.
На депутатски въпрос относно създаването на регистър на медицинските изделия министър Петров обясни, че в момента се работи по нормативна рамка за създаването на такъв. "Почти всички медицински изделия не се плащат от здравната каса, а от пациента и това малко ни връзва ръцете при подготовката на този регистър", коментира здравният министър, който очаква да паднат цените на тези изделия.
Относно електронната платформа за закупуване на лекарства проф. Николай Петров посочи: "За електронния търг за лекарства има изработена платформа, има сключен договор, чието изнамиране в МЗ ни отне доста време, защото се оказа еднолично подписан от министъра, несъгласуван с никого и неясен на никого. Това е причината ние да не можем, въпреки неистовите усилия, да го пуснем. Имаме желание да пуснем търга, като започнем с онколекарствата, а после да вкарваме и други медикаменти. Това не се случва досега поради дефект на този договор, подписан от предшественик, който е приет като работа - платена, но не е съгласувана с директори на дирекции, еднолично е подписан от министъра и е прибран в чекмеджето. Ако трябва ще го прекратим, ще обявим нова процедура, но ние от това няма да се откажем", допълни Петров.
Заместник-министър Ненков представи пред членовете на парламентарната комисия приоритетите за българското председателство на Съвета на ЕС в сектор "Здравеопазване" - здравословното хранене при децата и достъпа до лекарствени медикаменти.
USD
CHF
EUR
GBP
