7 ужасяващи начина, по които животът на Земята може да изчезне

На Земята има живот само защото планетата ни се „люлее” на един деликатен и наистина невероятен баланс.

Атмосферата, разстоянието от Слънцето и безброй други прекрасни съвпадения не само позволяват на живота да еволюира, но и да процъфтява.

И въпреки това, ето ни нас, стоейки по бюра, кафенета и ходейки по улицата, сякаш самото ни съществуване не е по същността си изключително чудо.

Всички хубави неща обаче си имат своя край.

8 места, на които можете да се спасите от края на света (ГАЛЕРИЯ)

Вижте кои са те

Един ден третата планета в Слънчевата система ще бъде негостоприемна към всичко, което наподобява живота такъв, какъвто го познаваме.

Животът на Земята вероятно няма да спре в продължение на милиарди години, считано отсега. Но в зависимост от промените в астрофизиката може да се случи утре или по всяко време в промеждутъка, пише изданието Business Insidеr.

Представяме ви много от начините, по които животът на Земята може да изчезне според мненията на различни учени и изследователи.

1. Разтопеното метално ядро на Земята може да се изстуди

Планетата ни е заобиколена от защитно магнитно поле, наречено магнитосфера.

Полето се генерира от въртенето на Земята, което завърта плътна обвивка от течно желязо и никел (външното ядро) около солидна топка метал (вътрешното ядро), създавайки гигантско електрическо динамо.

Магнитосферата отклонява енергийни частици, които произлизат от Слънцето.

Ако ядрото обаче се охлади, ще изгубим нашата магнитосфера, както и защитата от слънчевите ветрове, които бавно ще взривят атмосферата ни в Космоса.

Марс – някога богата на вода и дебела атмосфера – е преминала през тази съдба преди милиарди години, което е довело до, както изглежда, безжизнен свят, който познаваме днес.

2. Слънцето може да започне да умира и да се разшири.

Слънцето и нашата позиция спрямо него вероятно е най-важната част от крехкото ни съществуване.

Освен това Слънцето е звезда. А звездите умират. В момента Слънцето е в средата на своя живот и постоянно превръща водород в хелий чрез синтез.

Това обаче няма да продължи вечно. След милиарди години Слънцето вече няма да има водород и ще започне да топи хелий. Това е по-енергична реакция и ще тласка слоевете на Слънцето навън, вероятно ще започне и да придърпва Земята към Слънцето. Така бихме били изгорени и след това изпарени.

Това или разширението на Слънцето ще изкара Земята от орбита. Тя ще умре замръзнала като междузвездна планета, която не е вързана към никоя звезда и ще плава през празното пространство.

3. Можем да се сблъскаме с междузвездна планета

Когато говорим за междузвездни планети, Космосът не е приветлив. Планетите често биват изритвани от соларните си системи по време на образуването.

Според скорошни симулации междузвездните планети могат да превишат числено звездите в Млечния път със 100 000 към една.

Една от тези планети може да се насочи към Слънчевата система, да постави Земята в крайна и негостоприемна орбита или дори да ни изрита от Слънчевата система.

Или пък някоя междузвездна планета може да се блъсне в Земята и да я заличи. Това не би било безпрецедентен случай. Преди около 4,5 милиарда години една малка планета се сблъскала с по-голяма планета в Слънчевата система – образувайки Земята и нейната Луна.

4. Астероиди могат да бомбардират планетата.

Камъните от Космоса могат да бъдат доста разрушителни – голям астероид вероятно е затрил динозаврите на Земята.

Биха били нужни много астероиди, за да ликвидират цялата планета. И все пак може да се случи. Земята е била силно бомбардирана от астероиди в продължение на стотици милиони години, след като се е образувала. Ефектите били толкова интензивни, че океаните врели цяла година. Към онзи етап целият живот бил едноклетъчен и оцелели само най-издръжливите на топлина микроби.

Днес по-големи форми на живот почти със сигурност не биха преживели подобно събитие. Температурите на въздуха могат да достигнат повече от 482 градуса по Целзий в продължение на няколко седмици, ако претърпим подобен удар.

5. Земята може да мине твърде близо до скитаща се черна дупка.

Черните дупки са колкото мистериозни, толкова и плашещи. Дори името им звучи зловещо.

Не знаем много за тях, но знаем, че са толкова гъсти, че дори светлината не може да избяга отвъд радиуса на Шварцшилд (граница, след която нищо не може да напусне черната дупка).

А учените смятат, че скитащи черни дупки бродят из Космоса. Не е немислимо една да премине през Слънчевата система.

И ако светлината не може да избяга, то Земята определено няма да успее. Има две идеи какво може да се случи след точката, от която няма връщане, когато говорим за достатъчно голяма междузвездна черна дупка. (Една по-малка просто би направила планетата „на спагети).

Отвъд радиуса на Шварцшилд атомите могат да се разтегнат, докато не се разкъсат изцяло.

Други физици изказват теории, според които бихме се втурнали към края на вселената или бихме се озовали в съвсем различна вселена.

Дори дадена скитаща черна дупка да пропусне Земята, тя може да премине достатъчно близо, за да причини земетресения и други бедствия, да ни изкара от Слънчевата система или да ни завърти спираловидно към Слънцето.

6. Земята може да бъде заличена от взрив на гама-лъчи

Взривовете на гама-лъчи (GRB) са едно от най-мощните явления във вселената. Повечето от тях са резултат от масивни избухвания на звезди, когато умират. Един кратък взрив може да излъчи повече енергия, отколкото Слънцето за целия си живот.

Тази енергия има потенциала да премахне озоновия слой, да обсипе Земята с опасна ултравиолетова светлина и да задейства бързо глобално охлаждане.

Всъщност взрив на гама-лъчи, насочен към Земята, може да е причинил първото масово измиране преди 440 милиона години.

За щастие, Дейвид Томпсън от екипа на гама-лъчевия космически телескоп Ферми казал за National Geographic, че взривовете на гама-лъчи не са голям проблем. Той обяснил, че рискът бил еквивалентен на „опасността, пред която мога да се изправя, ако открия полярна мечка в килера в Бауи, Мериленд”.

7. Вселената може да се разпръсне на парчета

Това е нещото, което всъщност може да сложи край на цялата вселена, не само на Земята.

Идеята: Мистериозна сила, наречена тъмна енергия, разширява Вселената с все по-бърз и по-бърз темп.

Ако този процес продължи да се ускорява, както изглежда прави сега, вероятно след 22 милиарда години силата, която държи атомите заедно, ще се провали – и цялата материя във вселената ще се разтвори в радиация.

Ако приемем, че това явление не бъде сполучливо, кой знае какво може да се случи, след като хората не оцелеят?

Възможно е някои микроби да оцелеят и да зародят живот.

А ако унищожението е пълно, можем поне да се надяваме, че някъде там съществува друга интелигентна форма на живот и може да отдаде почит.