Вече камерите ни наблюдават отвсякъде - на телефоните, на работа, докато шофираме. Всяка нова технология, свързана с видеонаблюдението е още един стимул за правителства, компании и отделни личности да наблюдават хората. Тези жители обаче приемат факта, че биват следени, тъй като така се чувстват в по-голяма безопасност, пише Quartz.

Това е и причината американците да бъдат наблюдавани вече близо век. На практика отношенията между обществото и надзираващите органи изглеждат доста по-сложни.

Данните на Британската агенция за национална сигурност сочат това, че на всеки 14 души от населението се пада по една камера. Това превръща жителите на Острова в едни от най-наблюдаваните нации в света. Камерите за разпределени на стълбове на улични лампи, паркинг зони и входовете на метростанциите.

Полицията в Лондон казва, че разкрива едва едно престъпление преглеждайки 1000 камери. Събирайки толкова много информация, властите се сблъскват с трудности да открият конкретна следа или доказателство за дадено престъпление. Целия този процес генерира огромни количества информация, а част от нея нарушава личния живот на гражданите.

По-безопасни ли са градовете с камери?

Полицейските служби, например, не страдат, когато загубят възможността да наблюдават гражданите с камери. В продължение на години полицията в Обединеното кралство влива много пари в системи за наблюдение. След като правителството понижава бюджета за това, камерите на доста места се изключват. Това не води до нарастване на престъпността.

Въпросите за ефикасност не спират и други градове да използват видеонаблюдение. Някои от тях са Чикаго и Ню Йорк. Протестът за неприкосновеността на личния живот в Сиатъл наложи премахването на много камери.

А градовете в Китай приемат наблюдението на гражданите на малко по-различно ниво. Те комбинират камерите с разпознаване на лица и изкуствен интелект. Така надзора над гражданите позволява да се следят техните нарушения на обществените правила или законите, което е част от "системата за социален кредитен рейтинг". Гражданите с повече негативни прояви или нарушения не могат да напускат страната.

Има и места, където видеонаблюдението се използва за подчиняване на малцинствени групи.

Ако камерите са в повече, какво остава за дроновете?

Полицейските дронове вече са одобрени за използване в щата Северна Дакота. Тяхното предимство е, че освен да снимат, те могат да съдействат на служителите на реда, пренасяйки неща, които са им необходими.

Луисвил, Кентъки в САЩ е първият град получил разрешение да отвърне на атака от изстрели с такава от автономни дронове.

Тъй като почти всеки може да притежава дрон, това означава, че тези хора ще могат да наблюдават останалите граждани. Американската федерална авиационна администрация изчисли, че до 2020 година във въздуха ще има 30 000 безпилотни летателни машини, които ще са притежание на жители на САЩ. Много от тях ще бъдат оборудвани с камери, които да снимат надолу, пазейки частните имоти на населението.

Според Крис Андерсън, собственик на компания за производство на дронове, е доста страховито и притеснително човек да е постоянно наблюдаван.

"За съжаление човек, не притежава пространството над главата си. Единственото , с което може да се защити в такава ситуация е разумното спазване на границите на личното пространство", добавя той.

След като дроновете станаха толкова често използвани и доведоха до затварянето на летища, това принуди правителствата да вземат мерки. През 2016 година 24 щата в САЩ приемат закон за дроновете и личния живот. Американската федерална авиационна администрация има правила, според които летателните машини трябва да се регистрират. В правилата се описва кой може да оперира с дроновете, но не се казва нищо за наблюдението на хора.