В продължение на над 60 години учените си мечтаеха за чист, неизчерпаем енергиен източник под формата на ядрен синтез. Благодарение на усилията на Института по физика на плазмата "Макс Планк" експертите се надяват това скоро да се промени.

Миналата година, след 1,1 милиона часа изграждане, институтът завършил най-голямата ядрена фюжън машина, наречена стеларатор. Машината с диаметър над 15 м се нарича W7-X.

След повече от година на провеждане на тестове инженерите най-накрая са готови да задвижат за първи път машината, която е на стойност 1,1 млрд. долара. Това може да стане преди края на този месец, предаде Business Insider, позовавайки се на информация на Science.

По-популярният и по-разпространен братовчед на стеларатора се нарича токамак. По света функционират над три дузини токамаци, а в историята са били построени повече от 200. Тези машини са по-лесни за изграждане и в миналото са се представяли по-добре като ядрени реактори в сравнение със стелараторите.

Токамаците обаче имат един основен проблем, към който се смята, че W7-X е имунизиран. Те могат да контролират плазмата само в кратки избухвания, които продължават не повече от 7 минути. А енергията, която е необходима за генерирането на тази плазма, е повече от енергията, която инженерите получават от тези периодични избухвания. Затова токамаците използват повече енергия, отколкото произвеждат.

Това предполага, че най-новата чудовищна машина на Германия може да промени играта.

Ядреният синтез е различен от това, което захранва днешните ядрени реактори, които оперират с енергия от разпадащи се атоми, вместо да бъдат слети заедно. Това е процесът, който поддържа Слънцето от около 4,5 млрд. години и ще продължи да го прави за следващите 4 млрд. години.

Заради дизайна на стелараторите експертите предполагат, че може да поддържа плазма за поне 30 минути, което е значително по-дълго от който и да е токамак.

Ако W7-X успее, машината може да промени енергийната игра и да хвърли стелараторите в центъра на вниманието.