Споразумението на Европейския съюз за постепенно премахване на субсидиите за въглища е "напълно непоследователно" с ангажиментите на Общността по Парижкото споразумение за климата, твърдят анализатори.
Маратонските преговори приключиха тази сутрин с референтен стандарт за емисиите на въглероден диоксид (CO2) от 550 грама на киловатчас за всички европейски електроцентрали до 2025 г. Но зависимата от въглищата Полша си осигури вратичка, позволяваща на страните още една година да договарят нови "механизми за капацитет", които ще бъдат освободени от крайния срок.
Това би могло да позволи субсидии за поддържане на нерентабилни въглищни централи до 2035 г., пет години след предвиденото им спиране за постигане на целите от Парижкото споразумение.
Бил Хеър, който е директор на мозъчния тръст Climate Analytics и бивш водещ автор на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, заяви пред британския в. "Гардиън": "Продължаващата подкрепа за въглищата, както току-що беше договорена от ЕС, е напълно непоследователна с постигането на целите от Парижкото споразумение и особено с ограничаването на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий (над равнищата преди индустриализацията)".
"Изглежда това е фактическо отхвърляне на констатацията на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, че въглищата трябва бързо да излязат от енергийния сектор. В ЕС това означава до 2030 г.", допълва Бил Хеър.
Международната природозащитна организация "Грийнпийс" подчерта, че спирането на изпълнението на договореностите за субсидиите за въглища е показало, че много правителства в ЕС все още не са сериозни по отношение на действията в областта на климата.
След като споразумението беше подписано, еврокомисарят по въпросите на климата Мигел Ариас Канете написа в "Туитър": "По-гъвкав пазар ще улесни интеграцията на повече възобновяеми енергийни източници. Ние също така ограничаваме механизмите за капацитет и подкрепяме 555 гр на киловатчас, за да изоставим въглищата. Европейския съюз с чиста енергия е завършен."
Главният преговарящ на Европейския парламент в преговорите, евродепутатът Кришянис Каринс, заяви, че споразумението "ще помогне за прехода към по-чисто производство на електроенергия и ще отвори повече конкуренция в електроенергията в ЕС - добре за климата и добре за джоба".
Европа е поела ангажимент да ограничи глобалното затопляне "доста под 2 градуса" и обеща да намали емисиите си на въглероден диоксид с поне 40% до 2030 г. Миналия месец самият Канете стартира енергийна стратегия на ЕС за постигане на "неутралност към климата" до 2050 г., за да се постигне целта на ООН за 1,5 градуса.