Отношението на българските учени за македонският език е анахронизъм за 20-ти и 21-ви век, в който живеем, обяснява президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, когато отговаря на журналистически въпрос относно реакцията на Българската академия на науките (БАН) на "Харта за македонския език", съобщава "Слободен печат".
По думите му, "македонският език и македонската нация са факт. Македонският език е езиков факт от десетилетия и е установен в международен план. Мисля, че е безсмислено да говорим за нещо, което е факт, неоспорим факт, който всички, не само ние и не само те, знаят по цял свят".
Той подчертава, че Споразумението от Преспа се отнася и до Конференцията на ООН през 1979 г., където македонският език е признат за един от езиците на южнославянската група и е международно признат.
"Нека ви припомня, че съгласно Конституцията на бивша Югославия от 1974 г. тази държава имаше три официални езика. Един от трите езика беше македонският. Това означава, че когато Югославия по това време бе член на ООН и в личната карта, както във всяка държава-членка на ООН от 1974 г., присъстваше и македонският език", коментира той.
Пендаровски допълва, че "това е абсолютно неоспоримо нещо и наистина мисля, че бихме загубили време да се убеждаваме дали нещо съществува или не съществува. Той съществува, точно както македонската нация е факт и никой у нас няма да обсъжда или подписва договори с никого".
Припомняме, че създадената по силата на Договора за приятелство и сътрудничество комисия, която трябва да изчисти исторически и образователни въпроси между двете страни, прекъсна работата си за 6 месеца с оглед предстоящите предсрочни избори в Северна Македония.
Прекъсването на опитите да се постигне съгласие бе обявено на последното заседание на комисията на 29 ноември, когато и проф. Ангел Димитров отчете, че са постигнали изключително малко.
"Това, за което сме се договорили, е толкова малко и незначително, че се затруднявам дори да си го припомня... Направихме каквото можахме, затова сега нещата се пренасят на политическо ниво", заяви Димитров.
Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.
Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев.
Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС.
Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.
След срещата на 13 септември, която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.
58eng
на 14.12.2019 в 00:42:24 #2Съгласен с Еми!
emilioner
на 13.12.2019 в 16:58:47 #1Абе докога ще ви търпим простотиите просръбски мекета изпълняващи елементарните Руски народни задачи?Никакъв ЕС за вас докато бълвате лъжи и антибългарска пропаганда.