Путин, Меркел и Макрон потвърждават ангажиментите с Иран

Руският президент Владимир Путин, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Емануел Макрон, потвърждават подкрепата си за взаимноизгодно икономическо сътрудничество с Иран и подчертават важността на запазването на ядреното споразумение с Иран, по време на телефонен разговор, съобщава официалният уебсайт на Кремъл.

"По време на обсъждането на ситуацията около Съвместния цялостен план за действие по иранската ядрена програма е отбелязано значението на запазването на това споразумение, което е ключов фактор за поддържане на международната стабилност и сигурност. Русия, Франция и Германия потвърдиха ангажимента си за по-нататъшно взаимноизгодно сътрудничество с Иран в областта на търговията и икономиката", се казва в изявлението.

След като САЩ се изтеглиха от Съвместния план за действие (JCPOA) миналата година, Вашингтон възстанови санкциите срещу Иран, насочени предимно към петролния сектор.

Другите страни, подписали ядрената сделка с Иран, Китай, Франция, Германия, Иран, Русия, Обединеното кралство и Европейският съюз, отхвърлят едностранното оттегляне на Вашингтон, подчертавайки, че възстановяването на санкциите заплашва не само Иран, но и други страни и компании. 

Като се има предвид това, тези страни се споразумяха, че ще бъде създаден специален механизъм, в подкрепа на търговията (INSTEX), за да се улесни търговията между компаниите и Иран на фона на санкциите на Вашингтон.

САЩ играят много, много опасна игра в Залива, вярва Зариф

Той изключва преговори с администрацията на Тръмп

Друга тема, която е обсъдена по време на телефонния разговор, е правото на Русия да гласува в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Според изявлението на Кремъл лидерите на Русия, Германия и Франция подкрепят възстановяването на правото на глас на руската делегация в ПАСЕ.

"Лидерите на трите страни се изказаха в подкрепа на решаването на ситуацията в Съвета на Европа (СЕ), която възникна в резултат на неуместното лишаване на руската делегация от ключови правомощия в Парламентарната асамблея (ПАСЕ). Като се вземат предвид резултатите от срещата на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 септември в Хелзинки и влизането на Франция в правата на председателя на този комитет, се запази принципна линия за възстановяване на пълните права на руската делегация към ПАСЕ.", се казва в изявлението.

През април 2014 г. Русия е лишена от правото на глас в ПАСЕ след украинската криза и обединението на Крим с Русия. От 2016 г. руската делегация не е подновила своите акредитации преди заседанията на асамблеята в знак на протест срещу дискриминацията, която среща в рамките на организацията.

През юни 2017 г. Москва замрази част от приноса към Съвета на Европа, предназначен за членството на Русия в ПАСЕ за 2018 г., докато правата на нейната делегация в организацията не бъдат напълно възстановени. Комисията по международни отношения на долната камара на руския парламент препоръча на Русия да не изпраща делегацията си в ПАСЕ през 2019 г.

Съветът на Европа възстановява членството на Русия

Въпреки противопоставянето от страна на Украйна, Литва и Финландия

Тримата лидери са обсъдили и ситуацията в Украйна. "Като се взеха предвид неуспешните политики на администрацията на П. А. Порошенко и неотдавнашната промяна на държавното ръководство в Киев. Беше изразено общото мнение за липсата на алтернативна на "пакета от мерки" в Минск през 2015 г. като основа за мирно уреждане", се казва в изявлението.

"Президентът на Русия още веднъж припомни за приоритета на влизането в сила на закона за специалния статут на отделните региони на Донецк и Луганск, давайки му постоянен характер, провеждайки амнистия, разреждайки силите и средствата в предварително договорените области на контактната линия на страните, както и стъпки за създаване на пряк диалог между Киев и Донецк и Луганск. Вниманието на събеседниците беше обърнато и към дискриминационния закон, приет от Върховната Рада "За осигуряване функционирането на украинския език като държавен език". Беше изразено недоумение към отказа на редица страни да обсъдят този документ в Съвета за сигурност на ООН, който противоречи на Конституцията на Украйна, Минските споразумения и международните задължения на Киев да защитават националните и езиковите малцинства", съобщава Кремъл.

Зеленски обеща на Русия политика на "моркова и тоягата"

За "тоягата" Украйна ще разчита на Запада

Путин, Меркел и Макрон обсъдиха положението в Сирия с акцент върху създаването на конституционен комитет в разкъсваната от войната страна.

"Беше проведена задълбочена размяна на мнения по сирийския въпрос, включително в светлината на многобройните нарушения от страна на радикалните въоръжени формирования за прекратяването на военните действия в Идлиб. Руският президент информира колегите си за мерките, предприети съвместно с Турция за стабилизиране на ситуацията в Северозападна Сирия, за защита на цивилното население и неутрализиране на терористичната заплаха", допълва Кремъл.

Специално внимание е отделено на перспективите за формиране и стартиране на Конституционна комисия, включително като се вземат предвид споразуменията, постигнати на срещата на върха Франция-Русия-Турция-Германия през октомври 2018 г. 

Постигнато е съгласие да продължи координацията на усилията в хода на политическото уреждане на сирийската криза въз основа на резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, в съответствие с принципите за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на Сирия.

Сраженията в Идлиб продължават, въпреки призивите на ООН

Сирийските правителствени сили продължават настъплението си в Северозападна Сирия