Контролът в интернет е ненужен, неправилен и против интереса на потребителите. Това заяви Невен Дилков от Сдружение за електронни комуникации в България.

По време на пресконференция в София той изрази тревогата на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и Интернет услуги (АПТИУ) от гласувания на 2 февруари от парламента Закон за хазарта. По думите му в него се съдържат рестриктивни текстове за филтриране на съдържание и сайтове в интернет, противоречащи на редица директиви на Европейския парламент и решения на Европейския съд.

„Констатираме универсализиране на регулация, офлайн рамка в онлайн среда, като не се прави разграничаване и въздействие на цифровата среда" заяви Дилков и добави, че никой не може да налага контрол и филтриране на трафика в интернет и без съдебна санкция да изисква информация за личните данни на потребителите.

Дилков изтъкна, че обявяването на списък от сайтове, които са незаконни е най-добрият начин те да бъдат рекламирани.

Димитър Ганчев от Интернет общество подчерта, че спирането на достъпа до какъвто да е сайт, е вид цензура. Според него притеснителното в случая е, че ако се допусне „легитимен повод" да се ограничава информация в интернет, то веднъж инсталирани техническите средства за филтриране, те могат да бъдат използвани и за други цели.

По думите на Ганчев, ако натискът на хазартния бизнес стане прекалено голям ще се стигне дотам, че онлайн залаганията няма да се правят в сайтове, а ще се измисли друга технология, по която това да става.

Втората последица, ако бъде въведено филтриране под прекомерния натиск на индустриите, е че интернет потребителите ще станат малко по-активни по отношение участието си във властта. „Вече се наблюдава достатъчно голяма критична маса от граждани, които възприемат новите технологии като средства за пряка демокрация", заяви Ганчев и добави, че протестите срещу АCТА са показали, че гражданите не са склонни да толерират ограничения от страна на властите.

Категорично срещу Закона за хазарта се обяви и Теодор Захов от Българска асоциация за информационни технологии (БАИТ). Според него мераците интернет да бъде филтриран и моделиран под натиска на някои индустрии са антидемократични.

Той даде за пример Франция, където са предприети редица мерки в тази насока, но те не са довели до желания резултат.

Според Захов мерките не трябва да преминават през забрана или филтриране на интернет сайтове, а през данъчна регулация. „Филтрирането е грешно и непопулярно решение и всеки, който иска да го направи трябва да внимава за следващите избори", добави още Теодор Захов и подчерта, че стимул за сайтовете да се регистрират са данъчни облекчения, защита и удобство на потребителите.

Отношение по проблема взе и Илиян Пламенов от гражданска инициатива „Не на АCТА и контрола в интернет". Според него не е случаен моментът, в който Законът за хазарта се гледа в пленарна зала - времето, в което международното общество е вперило вниманието си върху АСТА. „Това е българската АСТА и както АСТА ограничава гражданските свободи, така и чрез този законопроект се осъществяват правата на българските потребители в защита на корпоративните интереси", заяви Пламенов.

По думите му наблюдава се един тревожен симптом, тенденция да се въвежда контрол върху свободата на мнения в интернет.

От Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и Интернет услуги (АПТИУ) се заканиха, че ако проектозаконът за хазарта бъде приет в този му вид ще се обърнат към президента Росен Плевнелиев, както и към омбудсмана Константин Пенчев с искане определени части от него да бъдат обявени за противоконституционни.