„Контрабандата на горива гони 1 млрд. лв.", четем на първа страница на в. „24 часа"
Двойният стандарт за контрол над митническите и данъчните складове е в основата на щетата за бюджета.

1 милиард годишно гони контрабандата на горива, твърдят експерти в бранша.

Официално от Министерството на финансите са изчислили, че 30 процента от търговията с нефтени продукти са в сивия сектор. Това означава, че загубите за бюджета са 700-800 млн. лв. годишно.

В последните месеци обаче проблемът се задълбочава. По нелегални и ведомствени бензиностанции се продава все повече съмнително гориво. За него не се плащат ДДС и акциз.

Прочети още от в. „24 часа"

“Реформаторите с ултиматум към Борисов" четем на първа страница на в. “Труд”
ГЕРБ и РБ подписват през февруари. Зеленогорски предлага оттег­ляне, ако няма реформи до 6 месеца.

На всеки три месеца от Реформаторския блок ще оценяват има ли напредък по съдебната реформа, а на всеки шест месеца ще се разглежда напредъкът по отношение на заложените от реформаторите десет приоритета. Ако се окаже, че до шестия месец нищо не е свършено, ще предложа на РБ да напусне мнозинството.” Това заяви съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски малко преди съпартийците му да седнат на масата за преговори с ГЕРБ.

Прочети още от в. “Труд”

“Половината класици на пазара с фалшификати” четем на първа страница във в. “Монитор”
Поне половината картини на артпазара, излезли изпод четката на класиците, са фалшиви, алармират изкуствоведи и търговци. Най-честите измами са с платна на Златю Бояджиев, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Цанко Лавренов. В листата с ментета влизат и акварели на Димитър Казаков-Нерон, както и творби на редки художници.

Така преди години в артсредите се завърта картината „Зима“ на живописеца от началото на ХХ век Никола Петров. Предложили на галерия „Лоранъ“ да я купи, но собственикът й Лаврен Петров не приел. Платното по-късно все пак си намерило собственик срещу 15 000 евро. Човекът не се радвал дълго на придобивката си, защото в един момент се усъмнил, направил проверка и установил, че е фалшиво. След куп разправии успял да си върне парите от продавача. „Въпреки че се разрази голяма буря и произведението беше компрометирано, после пак се появи“, връща лентата Петров. В личния му списък с нежелани за продажба от него творби са такива, приписвани на Никола Танев („Карловски двор“), Сирак Скитник („Молеща се“) и абстракция на Георги Божилов-Слона.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Очакват 76 млн. в бюджета от хазарт”, четем във в. “Стандарт”

76,3 млн. лв. са очакваните приходи от хазарт в държавната хазна през тази година. За 2017 г. приходите от хазарт се очаква да нараснат до 81,5 млн. лв. Това става ясно от прогнозата за бюджета на Министерството на финансите за следващите две години. Организаторите на хазартни игри вместо корпоративен данък плащат такси, които влизат в бюджета на Държавната комисия по хазарт, който е към Министерството на финансите. За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго и залагания върху резултати от спортни състезания, се събира държавна такса в размер на 15% върху стойността на направените залози. А за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна такса - еднократно 100 хил. лв. и 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби.

Прочети още от в. “Стандарт”

"Иновативността на българската икономика спада", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
България е паднала с три места в годишната класация на Bloomberg за най-иновативни икономики в света. Страната e на 42-о място, или точно по средата на изследваните 84 държави, показва индексът за иновации на агенцията.

Падането леко контрастира на изводите от нов анализ на Европейската комисия, която улавя ръст в иновациите в България. И в евросъюза обаче страната е на опашката - предпоследна, но все пак се отлепи от дъното, което държеше преди години.

В подреждането на Bloomberg повечето показатели за България се влошават като най-видимо е в две области - образование и патенти. Тенденция на пропадане се забеляза и в редица класации с икономическа насоченост от последните години, в които страната губи позиции. Най-пресният пример е анализът на консултантската компания AT Kearney за най-привлекателните аутсорсинг дестинации. Там България вече е 12-а, или три места назад, като основна причина според авторите са повишените "разходи за данъци, осигуровки и регулации".

Прочети още от в “ Капитал Daily”

"Кабинетът отпусна 1 млн. лв. на любими общини” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Три общини ще получат допълнителни трансфери от бюджета за реализиране на конкретни проекти, реши на вчерашното си заседание правителството. И трите местни управи са обект на специално внимание от кабинета и не получават извънредни трансфери за пръв път.

500 000 лв. от централната хазна ще получи община Казанлък за довършване на проекта за изграждане на Музей на розата. Миналата година Казанлък получи за същата дейност други 500 000 лв., като на заседанието на кабинета премиерът Бойко Борисов препоръча да се обърне специално внимание в експозицията на розата на БСП. Сега в решението за отпускане на допълнителен половин милион се съобщава, че експозицията по модерен начин ще съхрани и представи над 300 години история на производството на розово масло.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„"Мекалит" започва да работи и за автомобилната индустрия", пише в. “Капитал Daily”
Производителят на детайли за бяла техника "Мекалит България" започва ново производство в завода си край Пловдив. Преди три години германската Mecalit стъпи в България, за да е по-близко до основните си западноевропейски клиенти, изнасящи производството си на изток, а основната цел беше оттук да се снабдяват предприятията на Liebherr, Bosch-Siemens Hausgeraete и Miele. В желанието си да разшири бизнеса си обаче сега пловдивският завод навлиза в нова област – производство на пластмасови елементи за автомобилната индустрия. В допълнителната линия са инвестирани близо 3 млн. евро, а сред клиентите са компании като Renault - Nissan, Volswagen и Mercedes. Запитвания има и от други автомобилни производители.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Още 73 млн. лв. ще потънат в нереформираната субсидирана заетост", пише в. “Сега”
Няма да позволя средствата по националния план за заетостта, както и европейските средства да изтичат ей така към демотивирани хора, които нямат интерес да работят дългосрочно, а очакват единствено помощи". Това се зарече преди година в мездренското село Типченица социалният министър Ивайло Калфин. Министърът обеща промени в програмите за субсидирана заетост, които да отговарят на проблемите на пазара на труда, по-добра насоченост и ефективност на парите. Нито едно от тези намерения не личи да е намерило място в новия план за заетостта за 2016 г., приет вчера от правителството. Ефектът от похарчените средства е спорен - политиките на пазара на труда се повтарят, действат краткосрочно, но пък са скъпи.

Прочети още от в. “Сега”

“Руски туроператори: Ще има битка за местата в българските курорти” пише в. „Труд"
Тази година руските туристи ще се борят с европейците за места в курортите в Кипър, Гърция и България. Това заяви вицепрезидентът на Асоциацията на туроператорите в Русия (АТОР) Дмитрий Горин пред ТАСС.

„Тази година европейският туристически пазар се преориентира. Жителите на Стария континент вече предпочитат евтини почивки като тези в Гърция, Кипър и България. Потокът от руски туристи към тези направления също ще се увеличи заради ситуацията в Египет и Турция. Така че конкуренцията между руснаците и европейците за отдих на гръцките курорти ще бъде жестока“, посочи Горин.
Според него почивките на руснаците в чужбина засега запазват стойността си отпреди година въпреки колебанията в курса на рублата. „Засега стойността остава същата като през 2015 година. При ранно записване клиентите получават и 20-процентна отстъпка“, заяви той.

Прочети още от в. „Труд"

“Позволяваме си потребителски заем до 8 бона“, четем във в. “Монитор”
Най-често теглим парите за спешни ремонти у дома
От 2000 до 8000 лв. най-често сме теглили кредити през миналата година, научи Агенция Монитор.

„Обикновено вземаме потребителски заеми за ремонти в дома - смяна на дограма, ВиК и ел. инсталации, саниране, за покупка на кола втора ръка”, каза Тихомир Тошев, председател Асоциация на кредитните консултанти в България. „Въпреки, че намаляват продължават да се вземат и доста кредити за обединяване на натрупани задължения - заеми и изостанали неплатени сметки за парно или други комунални услуги. При липса на пари в наличност е по-изгодно е да се вземе кредит да се покрие дълг към доставчик, ако нямаме друг начин да намерим парите. Иначе се трупат лихви и след малък период от време фирмата ни дава на съд и плащаме големи разходи по делото. За това повечето хора предпочитат да вземат кредит от банка. Най-често тези заеми се изплащат за срок от 1 до 3 години, а за много големи борчове и до 10. Все по-често се теглят кредити и за обучение на деца в чужбина”, пояснява той.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„С матура приемат навсякъде без право, медицина и журналистика", пише в. „24 часа"
Университетите масово приемат с резултатите от матура, показват предстоящите кандидатстудентски кампании. Само за определени специалности задължителни са изпитите в самия университет.

В най-големия и стар вуз у нас - Софийския университет, от общо 104 специалности в 7 не може да се влезе с резултата от държавния зрелостен изпит.

Това са право, медицина, фармация, журналистика, връзки с обществеността, книгоиздаване и международни отношения. Изпитната кампания на Алма матер стартира на 20 март с конкурсите по математика и писмения по журналистика.

Най-големият икономически вуз пък - Университетът за национално и световно стопанство, не приема с матура с изключение за първия от трите изпита по журналистика.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Данъците може да се повишат, но е важно кои", пише в. “Стандарт”

Данъците у нас трябва да се повишат. Има оптимум на облагането от 40% от БВП, а България е доста под него. Трудно една държава може да се издържа с ниво под 40 на сто обща данъчно осигурителна тежест.

Огромна част от държавния ни бюджет се дава несвойствено за социални разходи, които би трябвало да се покриват от друг източник - от вноските на съответните системи, здравно, пенсионно осигуряване и т.н. Неприятно е и никой не обича да плаща по-високи данъци, но за съжаление чисто макроикономически няма как бюджетът да издържи дълго време на такова ниво на облагане. Изключително важно е обаче кои данъци и осигуровки трябва да се променят, за да се напасне бюджетната рамка. Това е доста сложен процес. Данъчната ни система е изключително семпла и добре функционираща. Трябва да се промени не тя, а по-скоро разходната част на бюджета, която има нужда от сериозно преосмисляне. Гигантският проблем при нас е какво се крои в бюджета изобщо. Властта засега удържа да не вдига данъците, но за сметка на заеми.

Прочети още от в. “Стандарт”