"Лъжата "Калиакра"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Десет години българските правителства заблуждават ЕК, че ще защитят зоната, докато допускат инвестиционни проекти с влияние върху бъдещето й

В село Българево всяко семейство си има картограф. Налага им се - научили са се да разчитат по няколко карти на териториите, попадащи в трите защитени зони на Калиакра. Всяка от тях е грижливo разпечатана с цвят и голям формат - цветните ивици, щрихи, очертаващи зони с различен режим на защита.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Леви и десни - ротфронт за земята" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Проблемът не е, че чужденците ще изкупят нивите ни, а огромната концентрация на земеползване и на собственост

Лятната жега често води до слънчасване и оглупяване. Нещо подобно се случи през юли, когато политическият ни "елит" по един рядък, да не кажем исторически начин се обедини около единна позиция. За съжаление това не стана по някоя от важните за бъдещето на държавата теми като пенсионната, здравната, образователната или съдебната реформа. Стана около тезата, че забраната за купуване на земеделска земя от чужденци трябва да остане, въпреки че с нея нарушаваме основни принципи на ЕС (свободното движение на хора и капитали) и че заради това нас, данъкоплатците, ни грози глоба от близо 1 млн. евро.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Георги Харизанов: Средна заплата 1500 лв. ще има, ако оставим бизнеса да работи" е заглавиe от в. "24 часа"

- 902 мерки и 65 приоритета до 2021 г. са разписани в програмата на "Борисов 3". Внушително, но ще успее ли да я изпълни кабинетът, г-н Харизанов?

- Със сигурност ще се опита. Правителството просто няма алтернатива. И не само в лицето на конкуренти и опозиционери, а и от гледна точка на продължителността на мандата. Има много работа за вършене, България има нужда от предвидима икономическа среда, която да доведе до повишаване на всеобщото благосъстояние. Стабилността във външнополитически и регионален аспект е от решаващо значение за нас в следващите години. Така че, да, правителството просто няма друг избор, освен да запретне ръкави. И освен че този факт е ясно осъзнат, мисля, че запретването на ръкавите вече е в ход.

Прочети ще от в. "24 часа"

"ЧСИ извади акции за 1 млн. лв. на тезгяха" извежда на първа страница в. "Монитор"

ЧСИ обяви за публична продан 1700 акции, оценени на близо 1 000 000 лв. Ценните книжа представляват миноритарен пакет от налични, привилегировани, поименни акции без право на глас от голям туристически холдинг и са били собственост на един човек. Заради дълг към банка обаче акциите са конфискувани и се очаква да бъдат продадени в началото на септември. За тогава е насрочена и публичната продан на ценните книги. Всеки желаещ да играе за тях пък ще трябва да внесе по сметка на ЧСИ-то, което ги е пуснало за продан, задатък в размер на близо 90 000 лв. За да бъде допуснат до търга, парите трябва да бъдат преведени до 9 септември. Ако публичната продан бъде спечелена от друг участник, парите за депозит се възстановяват.

Частни съдебни изпълнители вадят дялове на фирми и акции за милиони на тезгяха. Това показва проверка на "Монитор" в регистрите на съдебните изпълнители у нас.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Учителите - в Червената книга", четем във в. "Стандарт"

Българският учител с еднакъв успех може да влезе и в Червената книга, и в книгата на рекордите на Гинес. В първата - защото е на път да изчезне. А във втората - защото работи най-дълго от колегите си в Европа - понякога и десет години след пенсия, и попълва такова количество бумаги, от което дори на Акакий Акакиевич /"Шинел"/ ще му се завие свят. 

В следващите 10 години предстои да се пенсионират около половината български учители - около 45 000 от 90 000-ната армия, която в момента обучава за смешни заплати младите хора. В педагогическите факултети учат около 12000, но не всички от тях влизат в класните стаи след завършването си. Повечето предпочитат по-добре платена работа в частни фирми или в неправителствения сектор.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Гунтрам Волф: Българските банки трябва да са под външен надзор", пише в. "Капитал"

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

Само преди година ЕС изглеждаше смъртно ранен от Brexit и всички сполетели го кризи. Сега цари оптимизъм. Оправдан ли е той?

Прочети още от в " Капитал"

"Без "златен" тунел през Кресна, отсече министър Нанков", пише в. "Сега"

Пред нас не стои вариант да се прави тунел за преминаването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, защото това би оскъпило проекта с близо 3 милиарда лева. Това заяви министърът на регионалното развитие Николай Нанков вчера. Той посочи, че МРРБ лансира проекта, който предвижда раздвояване на магистралата през дефилето - за трафика през Кресна от юг ще се използва сегашното шосе, а за движението по посока София - Солун да бъде построен нов път източно от пролома с две ленти, като само в стръмната част ще има и трета. На 11 септември предстои обществено обсъждане на оценката за въздействието на околната среда (ОВОС) с жителите на общините Симитли и Кресна.

Прочети още от в. "Сега"

"Новият българин не мое се запре: Вярва в извънземни, задгробен живот и "Левски"-ЦСКА" пише в. "24 часа"

Само след 2 години България ще отбележи историческа дата - 30 години преход. Как се промени българинът за този период? За отговор се обърнах към моята стара позната Гала П., световноизвестен социолог, антрополог и музиковед, с въпросите, които най-много вълнуват обществото ни напоследък:

- Вярно ли е, че сред нас имало представители на извънземни цивилизации? Директорът на космическия институт при БАН така твърди!

- Според 33% от българите, има. От тях половината са ги виждали с очите си. А цели 18% са убедени, че те самите са извънземни,откакто са си сложили силикона.

Прочети още от в. "24 часа"

"Светът след 25 години - роботите работят вместо хората", пише в. "Стандарт"

Какво знаем за бъдещето? Само едно. То е непредсказуемо. Всичко се развива неимоверно бързо, технологиите напредват неудържимо, автомобилите се карат сами, роботите поемат работата на хората. Населението на света расте най-бързо в региони, които имат наѝ-големи проблеми с конфликти и природни бедствия. Това ускорява миграционните процеси, но са малко местата, където има търсене на работна ръка. Измененията на климата са реалност и налагат радикални промени. Това, което може да направим, е да сме по-гъвкави и приспособими към новата реалност на бързи и чести промени. 

Имаме нужда от образование, което ни учи да бъдем ориентирани към промяната, да приемаме рисковете и новите възможности. Имаме нужда от адаптивни институции, много по-отворени към променящите се потребности на икономиката и на хората, по-бързи в предугаждане и предотвратяване на шоковете, които неизбежно ще ни спохождат. Имаме нужда от системи за социална защита, подходящи за този нов свят.

Прочети още от в. "Стандарт"