След две преживени световни войни, Лихтенщайн имаше сериозни финансови затруднения през първата половина на 20-и век, но през последните десетилетия една от мини европейските държави предлага най-високото качество на живот на своите граждани.

На 23 януари тази година Лихтенщайн отбеляза 300 години от основаването си като княжество. Днес тя е най-богатата страна по БВП на глава от населението в света - над $170 000 и с една от най-ниските корпоративни данъчни ставки от 12,5 процента. В резултат на това много холдингови компании откриват офиси в столицата - Вадуц.

С обща площ приблизително три пъти по-малка от землището на София, населението на страната е около 40 000, от което една трета са чужденци.

Там гражданите имат задължителна обедна почивка между 12:00 и 13:30 часа през делничните дни, през които са забранени всякакви шумни дейности. Там няма летище или железопътен транспорт, а единствено автобуси, с които се предвиждат гражданите.

Преди да стане самостоятелно княжество страната е била независима държава в рамките на Свещената Римска империя, а по-късно е била свързана и с Австро-Унгарската империя. След Първата световна война и разпадането на империята, Лихтенщайн е била на ръба на фалит.

Преди 50-те години на миналия век обаче Лихтенщайн се бори с недостига на пари с икономика, основана на селското стопанство, а управляващата династия е принудена да продаде част от колекцията си скъпи картини на известни художници, сред които и Мона Лиза на Леонардо да Винчи.

Ниските данъци в страната обаче й помагат постепенно да се съвземе. През 1955 година държавата се саморекламира като страна, където местните граждани живеят безмитно, но това важи и за чуждестранните корпорации. Тогава най-високата данъчна ставка е 1,4 процента. До 1970 година икономиката на Лихтенщайн вече процъфтява.

Днес The CIA World Factbook описва страната като просперираща, силно индустриализирана със силен финансов сектор.