“Пада тайната за парите на големците" четем на първа страница на в. “Труд”
БНБ ще трябва да оповести заплатите и бонусите на предишните си началници, а възнагражденията на останалите шефове на избираеми длъжности като тези на НЗОК, НОИ и т.н. не могат повече да бъдат пазени в тайна. Това съобщиха депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров. Те спечелиха дело във Върховния административен съд, което водиха срещу отказа на БНБ да им съобщи какви бонуси е взело предишното ръководство на БНБ от времето на Иван Искров. От банката разкриха, че брутната заплата на Искров е била 16 564.05 лв. в периода от юли 2014 до юни 2015 г., но не и какви бонуси е взел.

Прочети още от в. “Труд”

“Сделки за над милиард от КТБ на съд” четем във в. “Монитор”
Сделки за над милиард с активи, чиито произход е от КТБ, са оспорили в съда синдиците на фалирания трезор. Това става ясно от един от списъците, публикувани от тях в сряда вечерта на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете.
В него са включени всички сделки между фирми, получили кредити от трезора и дружества, на които те са прехвърлили авоари, закупени със средства от КТБ, атакувани от синдиците пред Темида до този момент. Общата стойност на въпросните контракти е 1 056 072 869 лева, като предстои да бъдат оспорени и още сделки.
Прехвърлянето на авоари, закупени с пари от трезора между свързани с Цветан Василев дружества и хора, бе една от основните схеми, по които банкерът-беглец направи вторичния грабеж на избушения от него трезор. Целта на сделките бе да се скъса нишката между фирмата, получила съответния кредит и имуществото, което е закупила с източените от трезора пари, като авоарите се прехвърлят на друго дружество, пак от обкръжението на Василев.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

“3 млн. българи в чужбина не са втора ръка”, извежда  на първа страница  в. “Стандарт”
- Г-н Първанов, на първата от серия дискусии, посветени на президентския вот, което без съмнение е основното политическо събитие за 2016-та, лансирахте идеята за обща, консенсусна кандидатура между леви, десни и формации в центъра. Наистина ли мислите, че това е възможно? Пък и демократично ли е?

- Ако това се случва в една Австрия, която има дълбоки демократични традиции, в една Гърция, където се е родила демокрацията, защо да не се случи и в България? Моята идея е, че президентът, бидейки по Конституция олицетворение на националното единство, би могъл да бъде такъв още на етапа на предизборната кампания. Това, че ще е максимално консенсусна фигура, е предпоставка да е силен президент - силен с доверието и подкрепата на много формации, граждански структури и, разбира се, милиони избиратели. Дали може да се случи? Не съм убеден, но трябва да се опита. Ако това не стане, аз очертах други възможности.

Прочети още от в. “Стандарт”

"Пеевски купува и фалиралия "Химко"", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Компанията на Делян Пеевски "НСН инвестмънт" е подала единствена оферта за активите на "Химко" и е избрана за купувач, съобщи пред "Капитал" синдикът на фалиралото дружество Росица Томова. Началната цена беше 11.7 млн. лв. и вероятно за толкова е офертата.
Това е поредната покупка на депутата през дружеството "НСН инвестмънт", в което Пеевски има 90%, а майка му Ирена Кръстева - 10%. В началото на тази година беше заявено намерение за придобиване на 50% от "Техномаркет", преди това през август 2015 г. тази компания купи 5% дял в "Булгартабак холдинг" от Петър Манджуков (с борсова оценка за около 20 млн. лв.), а в самия край на 2015 г. купи и 18% дял в пловдивската фабрика за цигарени филтри, гилзи и опаковки "Юрий Гагарин" (при сделката пазарната оценка на дела беше 8 млн. лв.).
Един от основните неизяснени въпроси е за произхода на средствата на депутата за серията придобивки.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„НАП проверява 190 богати с коли с чужди номера", четем на първа страница на в. „24 часа"
190 българи, собственици на луксозни автомобили с чужди номера в страната, са проверени от НАП, научи “24 часа”.

Проверките са стартирали в края на миналата година.

По искане на данъчните КАТ издирил пълната документация за всеки автомобил, както и имената и точните адреси на техните собственици.

През април м. г. по време на бала на КРИБ премиерът Бойко Борисов призова притежателите на коли с чужди номера да ги пререгистрират и да си платят данъците. Той дори се закани колите, паркирани отпред, да бъдат снимани.

Данъчните са установили, че коли с транзитни номера се водели фирмена собственост, но се използвали основно за лични нужди. Така се връщал неправомерно ДДС.

Прочети още от в. „24 часа"

"България е под натиск да стане "фронтова линия" срещу бежанците” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Идеята България да се превърне в първата защитна линия на Европейския съюз срещу нелегалното влизане на мигранти набира сила в част от страните - членки на съюза. Заедно с Македония страната ни е разглеждана като възможна "резервна гранична система" на ЕС. Причината е неспособността на Гърция да се справи с бежанския проблем и опасността Турция да пусне отново мигрантите през границите, след като Брюксел се бави с отпускането на 3 млрд. евро помощ за Анкара.

Засега създаването на резервната гранична линия се лансира основно от Унгария и Чехия, но не е ясно какво точно имат предвид - дали да бъде подсилена южната граница на България и Македония с чужди граничари, или двете държави да се превърнат в буферна зона. Вчера в София ненадейно пристигна унгарският външен министър Петер Сиярто. "Смятам, че трябва да се инициира присъединяването на България към Шенгенското пространство. Гърция не може да защити Европа, но Македония и България могат", заяви той.

Прочети още от статията на в. “Сега”

„Бизнесът с храни ще става по нови правила", пише в. “Капитал Daily”
Производителите и търговците на храни ще работят по нови правила, тъй като Министерството на земеделието и храните е почти готово с нов пакет закони. Той е работен заедно с браншови организации и логично засега от тях няма критики, но допълнителната бюрокрация може да се окаже проблем за малките компании. От обявеното дотук става ясно, че ще има допълнителна регулация за едни, а облекчена за други, за потребителите ще има повече информация, а държавната агенция ще има по-широки права.

Това стана ясно в четвъртък по време на обществено обсъждане на новите проектозакони - за храните, за хранителната верига, за оценка на риска по хранителната верига, плюс изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Всъщност проекти не бяха предоставени на журналисти и компании.

Хранителният сектор е сред най-големите в страната - по данни на земеделския министър Десислава Танева през 2014 г. в страната са потребени храни на стойност 9.2 млрд. лв., а заетите в него са 112 хил.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„БСК: Грешна политика на правителството води до проблеми за бизнеса", пише в. “Сега”
Шоковото увеличение на тока за бизнеса от лятото на миналата година, повишените разходи за осигуровки, заплати и данъци наред с новите цени на винетките и данък "уикенд" са сред основните причини стоките и услугите да запазват своите цени. Това се казва в подробен анализ на Българската стопанска камара (БСК), публикуван вчера в новата рубрика на камарата "Стига вече". Грешни решения на правителството са в основата на проблемите за бизнеса, сочи анализът.

Преди няколко дни Бойко Борисов нападна бизнеса, с коментара, че когато цените на горивата са паднали драстично, цените на стоките не са били намалени. "А като поскъпваха горивата, плашеха с поскъпване на хляба, тока, какво ли не. Къде са сега КРИБ?", запита премиерът, нервиран от искането на работодателската организация за оставка на вътрешния министър Румяна Бъчварова.

Прочети още от в. “Сега”

“Вдигнаха наемите в моловете” пише в. „Труд"
След стабилизирането си в средата на годината, наемите на първокласни площи в добре работещите молове тръгнаха нагоре и през последното тримесечие на 2015 г. достигнаха 27 евро/кв.м в София. Това сочи годишният анализ на консултантската компания "Фортън", която е стратегически партньор на "Кушман и Уейкфийлд" (Cushman&Wakеfield) за България и Македония.

Засиленото търсене на площи за аптеки, дрогерии, магазини за органични продукти и др. също подкрепи и ръста на наемите на търговските улици в София и големите градове. На столичния бул. "Витоша" те достигнаха 46 евро/кв.м за площ между 100 и 150 кв.м.

Прочети още от в. „Труд"

“Топим магазини пред инспекторите за лоша храна“, четем във в. “Монитор”
Потребителите ще имат възможност сами да предизвикат контрола в обектите, които са им предложили некачествени хранителни продукти или пък имат информация за нарушение при производството. Това ще стане възможно, след като бъде изградена единна информационна система по цялата агрохранителна верига от фермера до хранителния магазин, където потребителят пазарува. В момента в аграрното министерство има работна група за изграждането на системата. „Публични ще станат всички регистрирани обекти по хранителната верига, включително с вида регистрации, права, получени по тези регистрации, включително и с контрола по тях”, съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева при обществено обсъждане по законодателните промени в областта на агрохранителната верига. Крайният консуматор трябва да бъде сигурен, че това, което е написано на етикета, съответства на неговите очаквания, убедена е тя. През 2014 година са закупени хранителни продукти за 9,2 млрд. лева. 1514 инспектори на хранителната агенция контролират 438 052 обекта. Местата за производство и за търговия на едро с храни в системата на агенцията са 8504 и се проверяват от 700 инспектори.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Повече от половината фирми в България трудно намират нужните служители", пише в. „24 часа"
Малко над 50% от българските компании са изпитвали проблеми с намирането на служители с нужните умения през 2013 година. Това сочи последният преглед на Европейската комисия относно заетостта и социалната политика в общността през миналата година, цитирана от Инвестор.

Данните са категорични - малко са страните, които нямат сериозни проблеми в това отношение. Само в Испания, Кипър, Гърция и Хърватия под 25% от компаниите изпитват трудности да намерят нужните специалисти.

Като цяло 40% от компаниите са затруднени в намирането на подходящите служители, а най-тежка е ситуацията в Балтийските държави - в Естония например почти 70% от компаниите изпитват тези трудности пред развитието на бизнеса си, защото не могат да намерят нужните служители.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Електронното гласуване пази тайната на вота", пише в. “Стандарт”

Въпросът за е-гласуването стана актуален след като парламентът даде картбланш за неговото прилагане, макар и да не уточни срока, когато това ще се случи. В същото време опонентите на електронното гласуване продължават да твърдят, че то крие много рискове за фалшификация и контрол на вота. "Стандарт" потърси мнението на Любомир Благоев, участник в екипа по проект "Български модел за електронен референдум".

Нашата технология за електронно гласуване има просто, но хубаво качество - дава възможност гласуването да се извършва по 3 начина. Хартиеният вариант е по същата схема на гласуване, но информацията след изборния ден се събира директно в електронна форма, без да се правят протоколи на хартиен носител. Отпадат всички проблеми с носенето на чували с протоколи. Вторият начин на гласуване е за хората без компютър и интернет у дома, но умеещи да работят с компютър. Ще има тъмна стаичка без бюлетини, а с екран, на който хората ще гласуват, като посочват с докосване своя избор. Третият вариант е също за гласуване по електронен път, но дистанционно от собствен лаптоп или телефон.

Прочети още от в. “Стандарт”