Като островен град-държава Сингапур е разположен на много малка територия. Поради това му се е наложило да рекултивира земя от морето, за да разшири географската си площ. Откакто е станал независима зона преди 54 години, неговата територия е нараснала с 1/3 - от 580 квадратни километра до 725 квадратни километра. Плановете са обаче площта му да достигне до 777 квадратни километра до 2030 година, пише Quartz.
За рекултивация на земна повърхност островният град-държава се нуждае от огромни количества пясък, но съседните страни отказват да продават.
Според специалисти необходимостта от пясък на Сингапур е вид " първоначален дълг", който трябва да се погаси, за да се спаси териториалната държава.
Но набавянето на тази суровина е прекалено трудно. По-рано през седмицата Малайзия забрани износа на морски пясък. Забраната дори е била приета през октомври миналата година, но не е направена публично достояние, за да не породи дипломатически конфликти.
Добивът на пясък навсякъде по света се осъществява с прекалено бързи темпове, отколкото е нормално според доклад на ООН. А това уврежда екосистемите, като води до ерозия и по-чести наводнения и периоди на суша.
Малайзия досега беше най-големият доставчик на пясък за Сингапур. През изминалата година страната е внесла 64 милиона тона, което представлява 97% от общия внос на суровината държавата-остров.
Малайзия твърди, че забраната не е насочена конкретно към Сингапур, а е мотивирана от съображения за опазване на природата и цели да ограничи незаконната търговия с пясък. Забраната за износ на пясък в Малайзия идва след решението на Камбоджа да прекрати доставките за Сингапур през 2017 година .
Друга държава, която също се е отказала от износа на пясък е Индонезия. Тя приема забраната през 2007 година също заради причини, свързани с околната среда, въпреки че се смята, че решението е политически мотивирано.
Въпреки официалната забрана обаче, незаконния износ на пясък продължава, а това заплашва съществуването на 80 индонезийски острова според информация на Guardian. А около 24 острова вече са изчезнали заради неконтролируемото изнасяне на ценния ресурс.
Сингапур ще трябва да се обърне към други страни, за да договори доставки на пясък като Мианмар, Бангладеш и Филипините. Те обаче могат да доставят само малко част от огромното количество, внасяно от Малайзия.
Може да се наложи Сингапур да потърси сътрудничество дори от по-отдалечени страни. С повишаването на температурите ледниците в Гренландия се топят и така по бреговете се депозира повече пясък.
Според изследователите това представлява доходоносна възможност за арктическата нация, тъй като тя може да изнася излишъка от пясък за страни, където търсенето е високо. Доставянето с кораби на суровината през далечни разстояния може да се окаже бариера заради високите цени. Засега все още еколозите проучват дали, ако излишното количество пясък в Гренландия започне да се изнася, това би имало негативни последствия за природата.
Izidorus B.
на 11.07.2019 в 21:06:54 #1: Не съществува „глобално затопляне” и то е само един съвременен мит. За сметка на това соросоидните медии не пропускат да споменат за „глобалното затопляне” в статии като тази.