Аквакултурите се нуждаят от огромни капиталови инвестиции и желание да бъдат възприемани чрез нов начин на мислене, ако светът иска да избегне огромен дефицит в производството на морски дарове до 2050-а година.
Това е предупреждението на финансовия мозъчен тръст Planet Tracker, който прогнозира, че глобалното търсене на морски дарове се очаква да достигне 267 милиона тона до 2050 г. На този фон производствените нива се очаква да достигнат едва 217 милиона тона.
Това е един истински "Aqua провал", казват от организацията. Произтичащата разлика в доставките от 50 милиона тона се очаква да се влоши поради загубата на биоразнообразие от свръхконцентрирания риболов, тъй като 10-те страни с най-голямо производство на морски дарове генерират 89% от морските дарове в света.
Източник: EPA/БГНЕС
Над 75% от производството на аквакултури се насочва само към 3 вида:
- сьомга
- скариди
- пангасиус
Докладът на Planet Tracker казва, че са необходими $55 милиарда капиталови разходи до 2050 г., за да се избегне недостигът. Проблемът е, че водещите 57 регистрирани производители на аквакултури не могат да си позволят да го финансират сами.
Авторите пишат: "Оставена непроменена, аквакултурата не може да изхрани света - устойчиво или по друг начин."
Технологиите под формата на офшорно рибовъдство, системи за рециркулация на аквакултури (RAS) на сушата и лабораторно отгледани "култивирани морски дарове" се предвижда да допринесат само с 4,6 милиона тона увеличено производство до 2050-а година. Това е само 2% от очакваното общо търсене.
Само справянето с този проблем изисква най-малко $30 милиарда капиталови инвестиции. Докладът твърди, че чрез прилагането на диверсифициран модел за производство на морски дарове чрез увеличена употреба на култивирани морски дарове, на двучерупчести (като миди и стриди), както и на морски водорасли - чрез преход към регенеративна система за аквакултури, световното производство на морски дарове може да се увеличи с 45 милиона тона.
Предимство на тези групи видове е, че не се нуждаят от храна.
Световните финансови институции са призовани да предвидят необходимите капиталови разходи от най-малко $55 милиарда за технологичен прогрес и регенеративна аквакултура за прехода към по-устойчиво производство на морски дарове.
Това трябва да помогне за преодоляване на недостига на предлагане, като същевременно да се защити биоразнообразието на океаните и стойността на риболовната индустрия.