Геополитическото съперничество между големите сили понякога може да доведе до странни резултати. Последното развитие в растящата стратегическа надпревара в региона на Индийския океан е покупката от страна на Индия на летището, което получи прозвището "най-празното в света". То се намира в Шри Ланка и се смята, че Ню Делхи прави покупката, за да го запази празно.

Малкият рибарски град Хамбантота, близо до южния край на Шри Ланка, отдавна се ползва за доказателство на теорията на тези, които се притесняват от въздействието на новата инициатива на Китай "Belt and Road". Той попадна под светлината на прожекторите преди година, когато китайски компании получиха договори за ново пристанище, международно летище и стадион за крикет - всички те свързани от магистрали, построени от китайски компании.

Масивните инвестиции бяха част от плана на тогавашния президент на Шри Ланка Махинда Раяпакса да превърне тропическата държава в световен търговски хъб. След като международните инвеститори се усъмниха в бизнес плана, Раяпакса се обърна към Китай за финансиране и извършване на дейностите. Точни данни за сделката не се знаят, но най-вероятно проектите са стрували над 1.5 милиарда долара, заети с доста висока лихва.

Според подкрепящите плана, локацията на новото пристанище близо до най-натоварените морски маршрути в северната част на Индийския океан ще го направят естествен хъб. Анализатори обаче посочиха, че Хамбантота може да се превърне и в добро място за китайска морска база, а според индийците това е част от грандиозен план Индия да бъде обградена.

За съжаление за Шри Ланка, чуждестранните инвеститори се оказаха прави и целият проект се оказа провал. Международните компании нямат никакъв интерес да използват Хамбантота, тъй като наблизо, в Коломбо, има прекрасно пристанище.

Подобна е ситуацията и на летището, където ежеседмично има само по един международен полет. Някои от новопостроените хангари дори се отдават под наем на местните, за да складират ориз.Когато сметките трябваше да се платят, правителството се оказа, че няма пари. И се видя принудено да даде собствеността на пристанището на Китай.

За някои Хамбантота е прекрасен пример затова какво може да се случи, когато авторитарен лидер се сдуши с китайски компании, които може и да имат користни цели.

Придобиването на пристанището от Китай само увеличи притесненията на Ню Делхи. Индия предложи да покрие част от дълга на Шри Ланка към Китай на стойност 300 милиона долара - срещу 40-годишна концесия на летището. Но планът на страната за него е мъглив - може би ще стане училище за пилоти? Или нова дестинация за сватби? Има много малък шанс то някога да излезе на печалба.

Но това не е и част от идеята. Ключов елемент за всяка морска база, каквато Индия се притесняват, че Китай ще превърне пристанището, е лесният достъп по въздух на хора и запаси. Както и възможност за наблюдение по въздух.

Контрол върху летището ще даде на Индия възможност да наблюдава как се използва пристанището.

Дългата сага покрай Хамбантота е емблематична за растящата надпревара в региона, голяма част от която е фокусирана върху притежаването и достъпа до инфраструктура.