Арктическата тундра претърпява трансформация, провокирана от чести горски пожари, които я превръщат в нетен източник на въглеродни емисии след хилядолетия на действие като въглероден поглъщател. Това съобщи Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (Noaa), цитирана от The Guardian.
Данните са включени в Арктическия отчет за 2024 г. на Noaa, според който годишните повърхностни температури на въздуха в региона са били вторите най-високи в историята на измерванията, които с епровеждат преди повече от 34 години.
"Наблюденията ни показват, че арктическата тундра, която изпитва нарастващи горски пожари, вече отделя повече въглерод, отколкото съхранява. Това ще влоши въздействието на изменението на климата", заяви Рик Спинрад, администратор на Noaa.
Докладът, изготвен с участието на учени от Центъра за изследване на климата Woodwell във Фалмут, Масачузетс показва, че Арктика се затопля по-бързо от всяка друга част на света за 11-та поредна година. В момента скоростта на затопляне там е до четири пъти по-висока от глобалната.
Климатичното затопляне оказва двойно въздействие върху региона.
От една страна, то стимулира растежа на растенията, които абсорбират въглероден диоксид от атмосферата. От друга страна, повишените температури водят до размразяване.
"Когато има подобно размразяване, въглеродът, уловен в замръзналата почва, се разлага от микроби и се освобождава в атмосферата като въглероден диоксид и метан - два мощни парникови газа", обяснява д-р Сю Натали, учен от Центъра Woodwell, част от изследването.
Тя подчертава необходимостта от задълбочени познания за процесите в региона: "Нуждаем се от точни, холистични и всеобхватни познания за това как промените в климата ще повлияят на количеството въглерод, което Арктика поема и съхранява, и колко изпуска обратно в атмосферата, за да се справим ефективно с тази криза. Този доклад е стъпка към количествено определяне на тези емисии в мащаб."
"През последните години видяхме как нарастващата пожарна активност от изменението на климата заплашва както общностите, така и въглерода, съхраняван във вечно замръзналата земя. Но сега започваме да можем да измерваме кумулативното въздействие върху атмосферата и то е значително", заяви д-р Брендън Роджърс, климатолог от Woodwell и съавтор на доклада.
Според данни на Noaa от 2003 г. насам емисиите от циркумполярните горски пожари са средно 207 милиона тона въглерод годишно. Освен това арктическите сухоземни екосистеми продължават да бъдат постоянен източник на метан.
"Климатичната катастрофа, която наблюдаваме в Арктика, вече води до последствия за общностите по целия свят", заявява Бренда Екуърцел, климатолог от Съюза на загрижените учени.