Днес трудно можем да си представим живота без наличието на самолети и без възможността да летим до някоя българска или чуждестранна дестинация. Как обаче започва всичко? Според Ньойския договор България няма право на военна авиация, а за гражданската авиация са допуснати самолети с обща мощност на двигателите 180 конски сили (132 kW), които могат да бъдат закупувани само от страните-победителки в Първата световна война.
През 1919 - 1920 г. вследствие на стачка в железницата за пренос на поща до София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас се използват самолети с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица.
През 1922 година правителството на Александър Стамболийски взима решение за закупуване на въздухоплавателни средства за граждански цели. На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
Първите самолети са закупувани от Великобритания, Франция и Чехословакия. Към 1924 година България разполага с 18 учебни самолета и 2 хидроплана. През следващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 учебни и 2 хидроплана.
Първият вътрешен полет е извършен на 8 ноември 1927 г. по маршрут София-Варна-Русе
От 1930 г. има международни полети до България, обслужвани от Sidna Airline, по-късно Air France. Полетите са по маршрут Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул. Други европейски авиокомпании правят междинни кацания в България на път за Ориента. По същото време се правят опити за построяването на български пътнически самолет.
На 16 септември 1937 г. цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна. През 1950 г. е построена и бетонна писта.
USD
CHF
EUR
GBP
