Заспиването и събуждането редовно по едно и също време се противопоставя на сънливостта и повишава работните и академичните постижения. Това показва проучване на отдела по сън и циркадианни разстройства на съня в болницата Brigham and Women в Бостън.

Множество функции в човешкия организъм имат 24-часов ритъм, наречен още циркадианни ритми. Голяма част от тях са свързани с периодите светло/тъмно, които нормално се сменят през деня и нощта.

Изследването, включващо 61 студента от Харвард, открива, че по-ниският среден успех обикновено е свързан с нередовните часове за сън.

Студентите трябвало 30 дена да си водят дневници за сън, които след това били анализирани спрямо продължителността на съня и неговото разпределение през денонощието. Тези данни са сравнени след това с цялостното академично представяне на студентите за един семестър.

Студентите, които спазвали режим за сън, имали по-добри оценки, но не защото са спали повече часове. Проучването показа, че няма значителна разлика в средното време за сън между редовните и нередовните спящи.

Учените обаче открили, че тези, които не спят с редовен график са изместили биологичния си часовник.

Това е доказано чрез измерването на моментите, в които се освобождава мелатонинът, който е хормонът произвеждащ се в мозъка ни, за да подготви тялото ни за сън. При студентите с най-нередовни часове за спане, хормонът се освобождавал 2.6 часа по-късно в сравнение с тези, които спазвали режим за сън.

Един от авторите на изследването, Чарлз Чейслер споделя иронично, че студентите, които са си лягали по различно време не са спестили никакво време, защото накрая са спали точно толкова колкото и другите студенти.

Това обяснява защо лягането рано от време на време, обикновено води до сънливост и липса на фокус на сутринта, както и защо се чувстваме толкова уморени, когато сменяме времето с един час напред.