3 урока, които научих за 11 години като служител

Днес ще ви споделя уроците, които научих за 11 години като наемен служител. Това не са съвети или препоръки, защото не са универсални и не са приложими навсякъде, а са написани без емоция и от дистанцията на времето. Чувствайте се свободни да си вземете всичко, което ви е необходимо от моите научавания и да ги споделите с вашите приятели и познати.

За малко повече от 11 години съм работил в 6 компании и съм сменил 3 професии. Ако някой ме попита дали този период е достатъчен, за да науча някакви ценни уроци за т.нар. корпоративен свят, ще кажа, че не знам. Всеки е свободен да избира сам къде да отиде и колко време да остане там. За мен, тези години бяха точно толкова, колкото трябваше.

А на HR-ския въпрос дали 6 работодателя и 3 професии за толкова кратко време не говори за липсата на стабилност, бих казал, че основния принцип, който ме е водил през това време е да бъда полезен на себе си и на компанията, за която работя. Когато съм усетил, че моите ценности и интереси се разминават с тези на хората, с които работя, съм търсил мястото си другаде.

Урок №1 Не навсякъде е еднакво

Много хора си казват „Къде да отида, като навсякъде е едно и също?" и продължават да ходят всеки ден на място, което не харесват и то изсмуква всичките им жизнени сили, ден след ден. И те не са сами - над 80% от служителите не харесват или мразят работата си, но не напускат, защото не виждат нищо по-добро. А това води до стрес, който от своя страна е причинител на повечето тежки болести на нашето съвремие.

Ако не сте сигурни дали попадате в тези 80%, нека да направим един малък тест - изберете си една от двете ситуации:

Ситуация 1: 07:00 часа е и алармата на телефона ви звъни на пожар. В просъница натискате snooze бутона. След пет минути, обаче, тя отново грубо ви напомня, че е време да напуснете топлото и удобно. След като изричате някакви нечленоразделни ругатни, намирате сили да се вдигнете от леглото. Седите още няколко минути докато се опомните какво се случва. Обличате се, закусвате нещо набързо, без да ви интересува какво, и тръгвате за работа. Попадате в задръстване, а всеки в него се прави на тарикат и иска да е пръв на светофара. Стигате най-накрая до офиса, въздишате, пъшкате. Денят започва ужасно. Като всеки божи ден. Мразите го. Мразите себе си. Сядате на бюрото си, подпирате се уморено, гледате продължително часовника и броите колко часа остават до пет и половина. В 5:29 си събирате нещата и вече сте на външната врата. Прибирате се уморени вкъщи, вечеряте, гледате новините, мърморите още малко и си лягате.

Алармата отново звъни. Питате се кога ще дойде краят на този ад. Изпитвате непреодолимо желание да спите непробудно до събота. Мечтаете да работите за себе си, а не да се чувствате като в някакъв капан, от който не може да излезете.

Ситуация 2: Алармата звъни. Вие се усмихвате и след малко вече сте под душа. От главата не може да ви излезе мелодията на Happy и си я пеете наум (или само вие така си мислите). Внимателно подбирате дрехите, които ще облечете днес. Пускате доволен поглед към отражението, което виждате в огледалото пред себе си. Тръгвате за работа, не се разделяте с музиката през целия път до офиса. Няма задръствания или вие не ги забелязвате. Влизате в офиса и поздравявате всички колеги в коридора. Питате ги как са и им пожелавате хубав ден. Чувствате се чудесно. Сядате на бюрото си. Поглеждате часовника - дошъл е краят на деня. Но как е възможно? Дори не сте усетили. Излизате на вечеря, прибирате се, лягате и заспивате моментално, повалени от приятна умора. Алармата звъни - още един страхотен ден.

Ако вашите дни се доближават до ситуация 1, може би алармата иска да ви предупреди, че е време за промяна. В тази ситуации, не бързайте да натискате snooze бутона, а по-скоро се опитайте да разберете какво точно не е наред в настоящата ви работа и пробвайте да го промените.

И така, първият урок, който научих е че не навсякъде е еднакво. Да, много голяма част от нашето възприятие за външния свят е вътре в нас, но има компании, където работите с млади и мотивирани хора, които се опитват да ви помогнат и ще споделят с вас това, което знаят. Просто, защото това се толерира в тази компания и хората са избрани така, че да паснат на корпоративната култура. На такива места е много по-лесно и не толкова стресово да се работи.

Има и друг тип компании - на собственикът или мениджър им е вродено още от едно време да унижават служителите си и да си изкарват всички отрицателни емоции върху тях. Там шефа е Бог, а служителите са негови роби. Често се чува „Щом аз така казвам, значи е така!". Единственият канал за получаване на информация са клюките, които се обменят около кафе машината. Сплетните и интригите са ежедневие, скатавенето на част от колегите ви е достойно за олимпийски медал.

Ако продължавате да се самоубеждавате, че няма смисъл да си търсите по-добро място и да очаквате, че нещата ще се променят от само себе си, годините ще си минават и скоро ще осъзнаете, че вече сте „институционализирани", както Морган Фрийман във филма „Изкуплението Шоушенк" нарича затворниците. Това означава, че вече толкова сте свикнали със сегашното си положение, че дори мисълта за промяна предизвиква паника у вас.

Следващият път, когато си кажете, че навсякъде е едно и също - помислете! Може и тревата в съседния двор да не е толкова зелена, колкото ви се иска, но със сигурност е по-зелена от изсъхналата на сегашното ви място. Това беше първият урок, който научих като служител.

Урок № 2 Няма демотивация, има мързел

Сигурно и вие сте чували някой приятел да ви споделя, че е тотално демотивиран при настоящия си работодател, защото не са го повишили / не са му увеличили заплатата / не е получил бонус / колегите му по цял ден нищо не правят (подчертайте вярното твърдение). И това са хора на високи позиции, а не чистачки във ведомствения стол. Какво значи демотивация, според вас? Сърдите се на вашия шеф, че не ви е оценил и го саботирате? Вие ги лъжете, че работите, а те ви лъжат, че ви плащат? Искате да организирате стачка, но дори за това ви мързи? Не ми отговаряйте. Всеки си има някаква причина и оправдание.

Аз тази дума не мога да я разбера, а още по-малко какво се крие зад нея. Или работиш на максимума от 50% или напускаш. Всичко останало е чиста загуба на време. Освен, ако демотивацията е вашата причина да не се напрягате. Бъдете честни със себе си и го наречете с истинското му име - мързел.

Досега съм бил честен с вас, и сега ще го направя. Случвало ми се е да попадам в такива ситуации. Едната беше, когато работодателя намали заплатите на всички служители с 15%, защото печалбите започнали да намаляват. Как бихте се чувствали в такава ситуация? А ако имате кредити и тези 15% са точно месечната вноска, както имаше много такива случаи? Повечето хора просто намалиха работата си с 30-40%, а скоро и напуснаха.

Така направих и аз. Проблемът не е в намалението на заплатата, а в причината - по-малки печалби за собственика и в начина - вместо повишаване на ефективността и някаква мотивация, да се намалят заплатите. Преди да си намеря друга работа, не се чувствах добре - разбрал си се за един размер на заплатата и след това тя се намалява. Нямаше как това да продължи, но предпочетох да не се оправдавам, че съм демотивиран, защото това състояние не води до нищо градивно.

Урок № 3 Възможностите са навсякъде

„И какво сега?!? Ще трябва да идвам на това обучение в събота?!? Писна ми да ми вземат от личното време!" - познато ви е нали? А само преди няколко месеца гледахте влюбено интервюиращия, докато му задавахте култовия въпрос „Има ли предвидени обучения за тази позиция?", който показва, че вие не сте само заради парите тук, а искате да се развивате и да учите нови неща.

Отначало и аз реагирах така, но с времето се научих да оценявам това, което получавам, особено ако това са знания и умения. Да, за сертификатите, които придобих трябваше да отделя доста дни от личното си време, но не съм дал и един лев за тях, а те не са от най-евтините. Как ще пропуснеш двудневно безплатно обучение по бизнес етикет на Кристина Крънчева, осигурено от работодателя ви, например. Или курс по бизнес английски?

Сега давам не малка сума за обучения и курсове, но всеки лев, който съм дал се върнал десетократно. За 11 години съм ходил на наистина много обучения, осигурени от работодателите ми, за което съм им благодарен. Винаги казвам на различни събития, че през цялото това време съм работил, не за шефа ми или за компанията, а за себе си и за моите знания, умения и активи. Може и да ви се струва невъзможно, но е така. Винаги съм избирал работодатели и проекти, в които се развивам. Когато съм усетел, че няма предизвикателство в работата ми и няма от кой да се уча, това е било началото на края.

Също така, много хора се опитват да постигнат баланс между личния и служебния си живот. Не го правете, невъзможно е. Как до 17:30 часа си продавал застраховки, а след това не искаш и да чуеш за тях? Как вечер учиш хората на здравословен живот, а на следващия ден отиваш на работа в тютюнева компания?

За мен, това е невъзможно. Ако правя нещо със страст, няма как да разделя едното от другото. Когато бях одитор, бях такъв и в свободното си време. Дори като си купувах нещо от McDonald's гледах как е организиран процеса им по продажба и какво се случва, ако се пусне грешна поръчка. През уикенда се виждам с приятел, който има собствен бизнес и темата отива към оптимизиране на поръчките му.

Когато разбрах, че съм червен домат в буркан със зелени краставички (образно казано) и реших да се посветя на страстта си, ми беше много трудно (да не кажа невъзможно) да превключвам между основната ми работа и това, което правя след това. За мен това беше много силен урок - не се опитвай да балансираш, а направи така, че да живееш в хармония със себе си. Не е лесно, но и не е лесно да си творец по душа, а на работиш на поточна линия за замразени пилета, нали?

Това бяха моите 3 най-важни урока, които научих като служител. Надявам се да са ви полезни и ще се радвам, ако споделите вашите уроци, които сте научили и искате да споделите с читателите.