Когато една държава преживява национална катастрофа, това често се отразява и на нейната геополитическа ориентация. Именно в тази посока бяха коментарите за загубилата Нагорни Карабах Армения, след като в медиите се появиха информации за мащабна сделка за ирански дронове и системи за противовъздушна отбрана.

До момента политическата класа в Ереван беше разглеждана като предимно прозападно настроена, но сътрудничеството с ислямската република може да зачеркне постигнатия до момента прогрес в сближаването особено с Европейския съюз. Затова и информациите за оръжейната сделка, отречена и от двете държави, изглежда като "активно мероприятие" на гладния за територии съсед на Армения Азербайджан.

Даже и да не видим арменски дронове "Шахед" при следващия конфликт в Кавказ, преориентация в Ереван има и тя е в полза на Техеран. На пръв поглед изненадващо, обаче, тя е именно в прозападна посока, пише базираното от Лондон иранско издание Kayhan.

"Невероятно, но факт": Какво осигури ръст на БВП на Армения от над 10% за полугодието

"Невероятно, но факт": Какво осигури ръст на БВП на Армения от над 10% за полугодието

Малката държава е удвоила външнотърговския си оборот

Арменците са разочаровани от слабостта на Русия, която уж е техен стратегически партньор, в отговор на агресивното поведение на Азербайджан. Това доведе до търсенето на други стратегически и отбранителни партньори, като първата стъпка беше да се поиска от ЕС да изпрати наблюдатели на границата с Азербайджан. Това беше важно, тъй като Баку обикновено оправдава агресиите си, наричайки ги превантивни действия срещу "очаквани" арменски атаки.

През 2022 г. ЕС изпрати 40 цивилни наблюдатели, които се оказаха ефективни в спирането на азербайджанските нахлувания по границата. Единственото място, където те продължиха, беше районът на Веринханд, където са разположени руски войски, изпратени там след 44-дневната война през 2020 г. по искане на арменския премиер Никол Пашинян.

Сега, след като Русия и Азербайджан подписаха военен пакт на 22 февруари 2022 г., тези войски се възприемат като опасна пета колона, действаща в Армения, пише изданието.

Руските войски не помогнаха и за спирането на азерския блицкриг в Нагорни Карабах през септември миналата година. Нещо повече, бившият президент Дмитри Медведев заяви в прав текст, че арменският президент си получава заслуженото заради това, че си е позволил да "флиртува" с НАТО.

Как газовите сделки на Европа сложиха точка на най-дългия конфликт в Евразия

Как газовите сделки на Европа сложиха точка на най-дългия конфликт в Евразия

Съдбата на Нагорни Карабах беше решена в момента, в който Стария континент избра азерското синьо гориво

Вътрешните призиви в Армения за прекратяване на всякакво сътрудничество с Русия набират сила. Операцията на ЕС по границата се разшири до включване на над 200 наблюдатели от държави-членки на ЕС, както и от Канада и Норвегия. Решението на Армения да покани европейски гранични наблюдатели и да осигури дългосрочната си сигурност чрез западно партньорство не беше прието радушно от съседите й Азербайджан, Иран и особено Русия, която се възприема като най-близкия партньор и защитник на Армения.

Москва реагира с враждебност, отправяйки заплахи и тайно насърчавайки Баку в агресивното му поведение, макар че досега не успя да блокира решенията на Ереван. Има обаче риск Азербайджан да отреже страната от границата ѝ с Иран.

Проблемът не е само военен, а е свързан и с огромната икономическа зависимост на Армения от Русия, която възлиза на 80% от цялата ѝ икономика. Макар Ереван предприема стъпки за диверсификация на партньорите си, това ще отнеме време.

Междувременно, Иран предложи да снабдява Армения с газ в случай, че Русия прекъсне доставките, и е по-малко враждебен от Москва към западната преориентация на Армения. Посланикът на Иран в Ереван, Мехди Собхани, се срещна с френския посланик Оливие Декотини, като посланието след това беше, че мисията на ЕС и мирът в Армения могат да бъдат от полза за икономическите и стратегическите интереси на Иран.

Един слаба и разпокъсана Армения не би била от полза за Иран, който не желае да вижда как Кавказ и неговото богатство се разпределят между Азербайджан, Русия и Турция. Много пъти тези държави са демонстрирали готовност да нарушават иранските държавни интереси, отбелязват от Kayhan.