Управителният съвет на Българската стопанска камара смята, че всяко забавяне на присъединяването ни към еврозоната, ще влошава достъпа до финансиране, конкурентността на българските предприятия, макроикономическа стабилност, перспективите за дългосрочен растеж, възможностите за постигане на обрат на пазара на труда и продължаващата демографска и емиграционна катастрофа, предаде БГНЕС.

БСК подкрепя всички усилия и мерки за ускоряване на подготовката, за незабавно приемане на Национален план за въвеждане на еврото у нас и за осигуряване на необходимата подкрепа за влизане на страната ни в Европейския банков съюз през 2017 г., ERM II - от 2017 г. и еврозоната – от 2019 г. (2020 г.).

От БСК искат да влязат в състава на експертните работни групи "Макроикономически анализи и публични финанси", "Нефинансов сектор“, "Защита на потребителите" и "Комуникации" и участие в заседанията на Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в Еврозоната.

Анализ показва и други многобройни положителни ефекти, както за икономиките на страни от Централна и Източна Европа от първата вълна на присъединяване към Еврозоната (Словения, Словакия), така и за втората вълна (Естония – 2011 г., Латвия – 2014 г., и Литва – 2015 г.), за които са налице повече сходства с икономическата и демографска ситуация в България.

Според БСК продължителното пребиваване в режим „паричен съвет“ е свързано все повече с действието на мащабни негативни ефекти, с нарастваща икономическа и социална цена при действащите външнополитически ангажименти и динамика на икономическите условия и реалности.

В този смисъл, основният въпрос на присъединяваното към еврозоната може да бъде формулиран по следния начин: Не „дали“ а „кога“, при какви условия и с каква подготовка.

Според БСК влизането в еврозоната носи и рискове, свързани с „раздробяването“ на ЕС, неовладяната бежанска и икономическа миграция, неразрешена дългова криза и др. Освен това се засилва зависимостта на икономиката ни от дългосрочния и краткосрочен цикъл на функциониране на икономиката на Еврозоната. Има и съмнения в ефективността на контрола над краткосрочните инфлационни очаквания в началния период на присъединяване и други.

Съществуват и рискове, свързани със забавените структурни реформи, неефективна бюджетна политика, оздравяване на банковия сектор, и присъединяване към Шенгенското пространство. Риск носят и половинчатите и забавени промени в пенсионната система, здравеопазването и други ключови сфери, които оказват натиск върху фискалната стабилност и поддържането на съответствие с критериите от Маастрихт.

Ползите пък са свързани с това, че ще бъдат намалени транзакционните разходи, на общия системен риск за банковата система, ще се улесни и рефинансирането на банковия сектор, включване на ЕЦБ като „кредитор от последна инстанция“, ще има и допълнителни гаранции за банковите депозити, ефективен външен регулаторен натиск и повишаване на доверието върху банковия сектор;

Това ще доведе до намаляване на общото ниво на лихвите - по кредитите, държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране, в частност - на МСП, по-ниски минимални задължителни резерви на банките. Също така ще се увеличат преките чужди инвестиции и общата инвестиционна активност. Очаква се да има и растеж и подобряване на производителността, което пък ще доведе до намаляване на натиска върху пазара на труда и заплатите.

Според проучване на Евробарометър от май 2015 г. най-голяма е подкрепата за влизане в Еврозоната в Румъния – 68%. В България 75% от анкетираните считат, че страната ни не е подготвена да влезе в Еврозоната, но 55% подкрепят влизането в еврозоната.