Европейската комисия ще представи предложенията си за три нови данъка, с които да набере средства за погасяването на дълга в размер на €800 млрд., с който Брюксел иска да възстанови европейската икономика, пише POLITICO.

Пакетът от т. нар. "собствени ресурси" включва приходи от бъдещия налог върху стоте най-големи компании в света; от планирания трансграничен въглероден данък; както и от продължението на пазара на въглеродни квоти.

Собствените ресурси — иначе казано данъци, които Европейският съюз ще събира пряко — са централни в усилията на Комисията да върне дълга, изтеглен за финансиране на масивния фонд за възстановяване. В рамките му европейските столици ще получат общо €800 млрд. през следващите пет години. Без новите данъци, държавите ще трябва или да увеличат вноските си за Европейския съюз, или да намалят съществуващите европейски програми — и двете непопулярни политически мерки.

Засега Брюксел не разкрива какви са планираните приходи от отделните данъци, но според източници на изданието са заложени €15 млрд. годишно. Данъците ще влязат в сила 2023 г. — ако бъдат одобрени.

А получаването на одобрение от всички 27 държави няма да бъде лесно: много от тях нямат желание да прехвърлят повече правомощия на Брюксел.

Критики

Планът на Комисията да използват част от приходите от световния налог върху корпоративните гиганти може да усложни и международното споразумение за реформа на данъчните правила.

През есента Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) постигна сделка за промени в облагането на международните гиганти. В рамките му те ще плащат по поне 15 процента от печалбата си, като промените важат за компании с приходи над €750 млн. годишно.

Комисията подчертава, че този налог ще влезе в сила едва след постигането на международно споразумение и одобрението от европейските столици, като процедурата вероятно ще завърши до края на първото полугодие на 2022 г.

Въпросът е и колко приходи този налог ще генерира. Засега се прогнозира, че той ще преразпредели печалби от $125 млрд. годишно, като само част от тях ще попаднат в ЕС.

Другите две възможности също се изправят пред критики.

Разширението на въглеродния пазар към морсия транспорт и авиацията, и създаването на такъв при горивата за отопление и транспорт, може да донесе няколко милиарда евро приходи в бюджета на Брюксел до 2050 г. Но прехвърлянето на тези средства към ЕС ще удари по бюджетите на отделните страни в момент, в който са нужни публични инвестиции.

Големите губещи ще са страни като Полша, които разчитат на въглища, а печелившите — богати държави като Франция, които използват ядрена енергия.

Брюксел е наясно с този проблем и предлага ограничение на данъка за държавите с ниски доходи и с икономики, емитиращи голямо количество въглерод до 2030 г.

Последният план — за въвеждането на трансграничен въглероден данък, който ще бъде плащан от трети страни, вероятно няма да се хареса на останалата част от света. Преговорите тепърва започват.

Още два данъка

За още два данъка ще се говори в сряда, които са свързани, макар и непряко, със собствените ресурси на ЕС. Те целят да намалят привлекателността на данъчните убежища и да намалят употребата на данъчни трикове от страна на компаниите за намаляване на данъците им.

Първият е част от договорения пакет за 15 процента минимален корпоративен данък. Инициативата има политическа подкрепа от столиците, но има опасения относно позициите на Унгария и Естония.

Будапеща може да се възползва от позицията си и да поиска повече пари от фонда за възстановяване срещу подкрепата си. Талин пък се опасява от усложняването на собствената си данъчна система.

Втората инициатива цели да направи "компаниите пощенски кутии" в блока безполезни за данъчни цели. Идеята е националните агенции по приходите да правят проверки на тези кухи компании, за да се установи дали те изпълняват дейност. Ако не, те ще трябва да бъдат затворени.