На 20-ия конгрес на Китайската комунистическата партия Си Дзинпин получи безпрецедентен трети мандат като лидер на страната и си осигури Постоянен комитет на Политбюро, съставен изцяло от лоялни привърженици. По този начин той затвърди мястото си на най-могъщия владетел на Китай след Мао Дзъдун, съобщава "Ройтерс".

По време на 10-годишното управление на Си Китай претърпя дълбока промяна, както вътре в страната, така и в глобален контекст.

Ето някои от начините, по които Китай се промени при Си Дзинпин.

1. Възприемането на Китай на Запад и в съюзническите на САЩ страни се влоши

Отношенията между САЩ и Китай се влошиха рязко през последните години - спад, който се ускори при ястребовия завой на бившия американски президент Доналд Тръмп срещу Пекин. Мнението на Запада стана по-критично и поради опасенията за човешките права, както и вследствие на нарастващата агресия на Китай към Тайван.

2. Кампанията на Си срещу корупцията

След като встъпи в длъжност, Си започна кампания за изкореняване на корупцията в Комунистическата партия, която набра популярност сред обществеността и за която много анализатори твърдят, че е и полезен инструмент за елиминиране на политически опоненти.

3. Укротяване на някога размирните погранични зони

Регионите Тибет, Синдзян и Хонконг - всички далеч от Пекин, отдавна създават главоболия на управляващата комунистическа партия в Китай.

Си предприе безпрецедентни, широкообхватни мерки за сигурност, които поставиха граничните зони под контрол.

В Синдзян това включва интернирането в лагери на около един милион мюсюлмански уйгури; в Хонконг Пекин отговори на големите антиправителствени протести от 2019 г. с широкообхватен закон за националната сигурност.

4. Увеличаване на натиска в Тайван

Всички китайски лидери след Мао са подчертавали важността от "повторното обединение" на Китай със самоуправляващия се остров Тайван.

Напрежението през Тайванския проток обаче рязко нарасна при управлението на Си - Народната освободителна армия увеличи активността си около острова през последните години с увеличение на военните учения и броя на нахлуванията в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на острова.

Посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август предизвика китайски военни учения в безпрецедентен мащаб.

5. Държавата все повече поема икономическото ръководство

Си засили държавния контрол и ръководството на икономиката, включително чрез широкообхватни репресии срещу най-свободните сфери на частния сектор.

6. Забавяне на растежа

При Си ерата на годишния двуцифрен растеж приключи - неизбежно, тъй като икономиката нарасна. Все по-голям брой анализатори предупреждават, че моделът на Китай, натоварен с големи инвестиции и задвижван от инфраструктура, е все по-неустойчив и предстои по-нататъшно забавяне.

7. Потушаване на несъгласието, разширяване на цензурата

Си заглуши вътрешните критици и протести, елиминирайки пространството за несъгласие, докато цензурата в "Голямата защитна стена" на Китай непрекъснато се засилва.

8. Най-голямата армия в света расте и се модернизира

Народноосвободителната армия, ръководена от Си, намалява пропастта със Съединените щати, включително в открито море, което има съществени последици за напрежението около Тайван на фона на увеличаващите се способности на Китай да превземе острова, както предупреждават американски експерти.

9. Китай е лидер в екологичните технологии - и в замърсяването

В опита си да се откъсне от зависимостта си от въглищата, Китай се превърна в световен лидер в производството на електрически превозни средства и беше поздравен за обещанието си да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. Най-видимо е, че качеството на въздуха в Китай непрекъснато се подобрява през последното десетилетие.

10. Премахване на крайната бедност, неравенството продължава

Си смята премахването на крайната бедност в Китай за едно от ключовите постижения, които партията е постигнала през последното десетилетие.

Неравенството обаче се оказва по-сериозно предизвикателство - особено разликата между градските и селските доходи - и предстои да се види дали политиката на Си за "общ просперитет" може да предотврати бъдещо нарастване на неравенството, тъй като Китай е изправен пред засилващи се икономически затруднения.