На кого принадлежи Луната и нейните природни богатства?

Някои компании напълно сериозно разглеждат възможността да добиват природни ресурси на Луната. Но съществуват ли някакви правила, регламентиращи този процес и на кой по принцип принадлежат богатствата от лунните недра? По темата в ВВС пише Джъстин Паркинсън.

Изминаха почти 50 години откакто Нийл Армстронг стана първият човек, стъпил на Луната. "Това е една малка стъпка за човека и огромен скок за човечеството", изрече крилата фраза американският астронавт.

След това към него се присъедини и колегата му Бъз Олдрин. Слизайки по стъпалата на лунния модул "Орел", той погледна към пустинния ландшафт и каза: "Великолепна пустош".

Източник: НАСА

Те бяха членове на мисията "Аполо 11", проведена през юли 1969 година. Последният път, когато човек ходи по Луната, бе през 1972 г., но в близко бъдеще ситуацията може да се промени кардинално.

Вече няколко компании са изразили желание да провеждат геоложки проучвания на Луната и, ако е възможно, да започнат добив на полезни изкопаеми, който включва злато, платина и други редки и скъпи на Земята елементи.

В началото на януари т.г. китайска космическа сонда при първия опит безопасно се приземи на обратната страна на Луната. Станцията проведе първия експеримент за отглеждане на растения на земния спътник, в резултат на което доставените тук семена покълнаха. Учените се надяват да приложат резултатите от теста при създаването на лунна експериментална база.

Японската компания iSpace планира да създаде транспортна платформа за пътуване Земя - Луна и да проведе изследвания за замръзнала вода в кратерите на полюсите на Луната.

Отчитайки ставащото, би трябвало вече да се запитаме: Съществуват ли някакви закони, които защитават описаната от Олдрин пустош?

И може ли единственият естествен спътник на Земята да се превърне в място за бизнес и политически проблеми, които да породят конфликти заради добиването на природни богатства на Луната?

Документ за собственост върху участък от Луната от 1955 година

Собствеността на небесните тела започна да се обсъжда от самото начало на космическите полети с хора, т.е. по време на Студената война. Докато НАСА планираше да изпрати първите астронавти на Луната, ООН разработи договор за Космоса, който беше подписан през 1967 година. Сред страните, които го одобриха, бяха САЩ, СССР и Обединеното кралство.

В този договор се казва: "Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, не е подлежат на национално присвояване, нито чрез провъзгласяване на суверенитет върху тях, нито по пътя на окупация, нито по какъвто и да е друг начин."

Ръководителят на компанията Alden Advisers Джоан Уилър нарича договора "Великата харта на свободата в Космоса". Благодарение на нея издигането на държавен флаг на Луната (а именно така постъпиха Армстронг и другите американски астронавти) не означава абсолютно нищо, защото юридически не може да се овладее територия там, нито от човек, нито от държава, нито от компания, посочва Уилър.

В практически смисъл, до 1969 г. въпросът за собствеността на лунните територии и разработката на техните недра не беше актуален. Но благодарение на развитието на технологиите за комерсиално добиване на минерали на космическия ни спътник, вече не изглежда фантастика от далечното бъдеще.

През 1979 г. в ООН бе прие Споразумението за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела, което също се нарича "Лунното споразумение". В него се провъзгласява принципа за изключително мирно използване на Луната и се подчертава, че изграждането и избора на местоположението на лунните станции трябва да се съгласуват с ООН, като се аргументират причините за тяхното изграждане.

В документа се казва също, че Луната и нейните полезни изкопаеми са общото достояние на цялото човечество. А държавите участнички в споразумението се задължават да "установят международен режим, включително съответните процедури, за регулиране експлоатацията на природните богатства на Луната, когато стане очевидно, че такава експлоатация стане възможна в близко време".

Главният проблем на "Лунното споразумение" е в това, че са го ратифицирали едва 11 държави, сред които от по-големите - Франция и Индия. Друг страни с амбициозни космически програми като Русия, САЩ и Китай не са подписали документа. Същото се отнася и до Великобритания.

По думите на Уилър, да се следи за изпълнение на условията от споразумението е сложно и трудно. Това трябва да се прави от самите държави, които са подписали тези документи и са ги включили в своето законодателство. Те трябва да следят и гарантират, че физическите лица и компаниите следват буквата на закона.

Бившият главен редактор на "Списание за космическо право" Джоан Айрин Габринович смята, че международните споразумения не гарантират нищо. Върху тяхното изпълнение влияе смесица от политика, икономика и обществено мнение, посочва тя.

Източник: iStock

През последните години съществуващите споразумения, забраняващи на държавите да установяват собственост върху небесните тела, активно се проверяват за устойчивост.

През 2015 г. Съединените щати приеха закон за конкуренцията по въпроса за комерческите космическите полети, който се отнася до правото на гражданите да извличат минерали от астероиди. Той не се разпространява до Луната, но механизмът му на действие може по принцип да бъде разширен.

Един из основателите на компанията Planetary Resources Ерик Андерсон нарече този закон най-великия в историята, що се отнася до признаването правото на частна собственост.

През 2017 г. аналогичен закон бе приет в Люксембург. В него се говори за правото на собственост върху ресурси, открити в Космоса. По този повод зам.-министър председателят на страната Етиен Шнайдер каза, че благодарение на закона Люксембург ще стане европейски първопроходец и лидер в тази област.

Стремеж към комерсализация в изследването на Луната и Космоса безспорно има. Все повече държави изявяват желание да помагат в това направление на компаниите.

"Ясно е, че добивът на полезни изкопаеми и транспортирането им до Земята, или за използването им в някакво производството на Луната, е в пълна противоположност на принципа "не вреди"", отбелязва адвокатът на фирмата Naledi Space Law and Policy Хелен Нтабени.

Според нея може да се каже, че Съединените щати и Люксембург безцеремонно отказват да спазват разпоредбите на договора за Космоса. "Много се съмнявам, че високо моралният принцип за съвместно изследване на космоса с равни права от страна на държавите ще бъде запазен", твърди експертът.