Изминаха точно 10 години от фалита на Lehman Brothers и разразилата се глобална финансова криза, чийто последствия още се чувстват.
Извлечените поуки са необходими, за да се подготвим за следващата криза. И досега обаче действителният проблем остава това, което всъщност ще доведе до следващата глобална рецесия и криза, и най-важното кога ще настъпят те.
Сегашната икономическа експанзия ще продължи и през следващата година, предвид големия бюджетен дефицит на САЩ, финансовата и кредитната политика на Китай и продължаващото възстановяване на Европа.
Но, както американският икономист Нуриел Рубини и италианският му колега Брунело Роза пишат в статия за Project Syndicate, към 2020 г. ще узреят условията за следващата световна финансова криза и последващата я глобална рецесия. Те посочват 10 признака, сигнализиращи за това.
1. Крайно неустойчива политика на фискално стимулиране, която в последно време покачи темповете на растеж в САЩ. Към 2020 г. това стимулиране ще приключи и ръста на икономиката ще спадне от 3% на 2 и по-малко проценти.
2. Икономиката на САЩ прегрява, инфлацията расте над заявените цели. Поради това Федералният резерв ще покачи основната лиха до 3,5% към 2020 година, което вероятно държи високи краткосрочните и дългосрочните лихвени ставки по кредитите и долара. Но инфлацията се покачва и в другите страни, ръстът на петролните цени също дава допълнително инфлационен натиск. Това означава и другите големи централни банки да последват примера на Фед и да нормализират паричнокредитната си политика, кое3то ще доведе до намаляване на глобалната ликвидност и покачването на лихвените ставки.
3. По всяка вероятност ще се изострят търговските спорове между администрацията на Тръмп с Китай, Канада, Мексико, Европа и други страни. Това ще доведе до забавяне на световната икономика и повишаване на инфлацията.
4. Други политики на САЩ ще продължават да оказват стагфлационен натиск (съчетание между стагнация и инфлация, бел. ред.), което ще даде нов аргумент на Фед да покачи лихвените ставки. Администрацията на Тръмп ограничава външните и вътрешните инвестиции трансфера на технологии, което ще наруши веригите на доставки. Това означава и ограничаване броя на мигрантите, необходими за поддържане на икономическия растеж на САЩ. Намаляват инвестициите в "зелена" енергия.
5. Икономическият растеж в останалия свят най-вероятно също ще се забави. Другите страни ще сметнат за целесъобразно да противодействат на протекционизма на САЩ. Китай ще бъде принуден да забави ръст, за да се справи с излишните си производствени мощности и кредитната задлъжнялост на предприятията, за да избегне още по твърдо приземяване на своята икономика.
Крехките развиващи се пазари ще усещат върху себе си последствията на протекционизма и затегнатата паричнокредитна политика на САЩ.
6. Европа също ще страда от забавяне на растежа на фона на затегнатата паричнокредитна политика. Освен това, популистката политика в такива страни като Италия ще доведе до неустойчивата динамика на дълговете в еврозоната. Отношението между правителствата и банките, поели държавните дългове, ще задълбочат екзистенциалните проблеми на еврото и валутния съюз. Още една силна глобална криза може да застави Италия и други страни да излязат от еврозоната.
7. Съотношението цени - печалба в САЩ ще се окаже с 50% над неговото средно значение, държавните облигации ще станат твърде скъпи, отчитайки тяхната ниска доходност и отрицателна премия. Корпоративното кредитиране в САЩ достига своя максимум. А задлъжнялостта на много от развиващите се пазари и в някои развити страни ще се окаже непоносима. Търговската и жилищната недвижимост ще бъдат излишно скъпи в много части по света.
8. След корекциите рискът от неликвидност и разпродажби ще стане по-голям. Брокерите свиват дейността си. Повишава се вероятността от "внезапни сривове. Финансовите инструменти с фиксирана доходност е съсредоточават в борсовите и кредитни фондове. Развиващите се пазари и финансовият сектор в развитите икономики с големи доларови дългове се лишават от достъп до Фед като кредитор от последна инстанция.
9. Президентът Тръмп вече критикува Федералния резерв, когато темповете на икономическия растеж достигаха 4 на сто. Просто си представете, как ще се държи той през 2020 година, когато ръста на БВП спадне до 1 процент и започне свиване на работните места в САЩ.
Отчитайки че Тръмп вече започна търговска война с Китай и не посмя "да атакува" Северна Корея заради нейния ядрен потенциал, най-вероятната му цел ще бъде Иран. Провокирайки военен конфликт с Техеран, той би предизвикал геополитически шок, придружен със скок на петролните цени, подобен на този през 1973, 1979 и 1990 година. А това ще доведе до още по-голяма глобална рецесия.
10. И накрая, щом се случи перфектната буря, описана по-горе, инструментите на политиката за разрешаване на проблема ще липсват. Пространството за фискални стимули вече е ограничено от огромния публичен дълг. Възможността за по-неконвенционални парични политики ще бъде ограничена от раздутите баланси и липсата на достатъчно място за намаляване на лихвените проценти. И спасяването на финансовия сектор ще бъдат недопустимо в страни с популистки движения и почти неплатежоспособни правителства.
В САЩ законодателите ограничиха способността на Федералния резерв да предоставя ликвидност на небанкови и чуждестранни финансови институции със задължения в долари. В Европа ръстът на популистките партии усложнява осъществяването на реформите на равнище ЕС и създаването на институции, необходими за борба със следващата финансова криза и рецесия.
За разлика от 2008 г., когато правителствата разполагаха с политическите инструменти, необходими за предотвратяване на свободното падане, политиците, които трябва да издържат на следващия срив, ще бъдат обвързани с ръка. В същото време общото равнище на дълга ще бъде по-високо, отколкото по време на предишната криза. Когато това се случи, следващата криза и последвалата рецесия могат да бъдат още по-тежки и трайни, отколкото предишните.