На днешното си заседание Министерския съвет одобри промени в Наказателния кодекс и предлага на Народното събрание да ги приеме.

Част от промените са свързани с въвеждането на по-тежки наказания при кражба на фирми. Новите текстове предвиждат затвор от 1 до 10 години и възможност за конфискация в случаи на претърпени имуществени вреди в особено големи размери. Освен това, при документно престъпление, с което се установява контрол върху юридическо лице, лишаването от свобода ще е от една до шест години. В сега действащия кодекс извършването на едно или съвкупност от документни престъпления с обект - частен документ, се наказваше максимално с лишаване от свобода за срок до две години, а ако извършителят е неосъждан, той се освобождаваше от наказателна отговорност с налагане на глоба от 1000 лв. до 5000 лева.

С предложените изменения в НК се засилва и наказателноправната защита на средствата от публични фондове. Обичайният механизъм на този вид престъпления включваше досега използването на представляващи, които нямаха качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. Сега наказателната отговорност ще се носи както от този, който управлява юридическото лице, така и от онзи, който само го представлява, вкл. и като пълномощник.

Новите разпоредби предвиждат още засилване на мерките срещу пазарната злоупотреба и инкриминиране на най-тежките й форми. Така например, при злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара от работещ във финансовия сектор или в надзорен или регулативен орган наказанието, което се предвижда, е до четири години затвор. С тези текстове България на практика въвежда изискванията на Директива 2014/57/ЕС относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба.

С промените в НК се въвежда и Директивата относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Включват и се по-широк кръг от престъпления, като, например, приемане и превозване на парични знаци в нарушение на установения ред.