В Министерството на културата започват анализ на дейността, състава и средствата, които разходват Културните институти в чужбина. За тази година са предвидени с 3 млн. лв. повече за дейност и допълнителни 3 млн. лв. само за проекти.
Иначе тази година изтича мандатът на трима директори на Българските институти в чужбина - Прага, Женева, Будапеща.
С приоритет ще е Институтът в Република Северна Македония, за него се отпускат 1 млн. лв., защото целта на страната ни е да се развие българската култура там. Воден е разговор и се уточнява културна програма.
Това са основните заключения на Министерство на културата, което представи анализ за дейността, бюджета и календара за 2022 г. на Културните институти в чужбина. Анализът представи зам.-министър Юрий Вълковски по време на заседанието на Комисията по политиките на българите извън страната.
"Ситуацията не е розова, с анализа може да се постигне промяна, а от страна на ръководствата има желание да се съдейства", каза той.
По думите му средствата отиват за заплати и издръжка, а културната дейност е "на остатъчен принцип", което води до голямо разминаване в качеството на това, което се прави. "Има лашкане на министъра на културата между централизиран контрол и липса на контрол", категорични са от МК.
Като проблем Вълковски отбеляза, че например директорите не могат да избират при командироване на служители, а в същото време имат пълната свобода да назначават състава си, да избират културната програма и дейността си.
Министерство на културата предлага да има Общ художествен съвет, през който да минават предложенията за културна програма. Сега тя (програмата за културните събития - б.р.) се изпраща в МК, но представлява таблица, за която не може да се правят забележки, подобно на счетоводна.
Като "каша" зам.-министърът на културата определи директорите в момента - едни "компетентни и активни", а други - са отишли на санаториум. Министерство на културата иска да увеличи бюджета им, да планират по-дългосрочно, а календарите да се подават от септември следващата година.
Искат и увеличение на средствата, както и анализ на приходно-разходния модел. Всеки институт да каже какви са най-малките пера, тази информация в момента не е налична, посочи Юрий Вълковски.
Докладът сочи още, че Културните институти са 11, съставът им до четирима души. Някои имат интересен фонд - плочи, дискове, филми. Всички имат библиотеки, като в Скопие в момента се разширява библиотеката.
В заключение Комисията обсъди дали да не създаде работна група за изследване на дейността на Културните институти, в която да участват МОН и Министерство на младежта и спорта. Въпросът остана отворен.