Марио Драги, новият премиер на Италия, е свикнал с предизвикателствата. През 2012 г., тогава президент на Европейската централна банка, той си спечели уважението по света след обещанието да "направи каквото е нужно", за да спаси еврото от колапс — обещание, което се превърна в повратна точка на дълговата криза, в която континентът бе потънал, припомня CNN.

Сега Драги е изправен пред друга, също изключително тежка задача: да извади Италия от кризата.

С широка политическа подкрепа и разрешение да похарчи €200 млн. в грантове и заеми, Драги е в добра позиция. Но изваждането на Италия от икономическия трап, в който страната се намира от години, няма да е лесна задача — дори за човек с прякор "Супер Марио".

Какво е наследството, което Драги получава

Драги поема юздите на икономика, която все още не може да се възстанови от финансовата криза от 2008 г. През 2019 г. БВП на Италия бе с едва 0,3% над нивото от предходната година, спрямо 1,6% растеж за Европейския съюз.

"Най-важният и фундаментален проблем на Италия е, че не могат да постигнат нужния икономически растеж вече толкова години", казва Ерик Нийлсен, главен икономист в UniCredit.

Covid-19 направи ситуацията още по-тежка. Икономиката на Италия се сви с 8,8% миналата година — и макар че прогнозата за 2021 г. е за експанзия от 3,4%, Европейската комисия е притеснена, че Италия ще продължи да изостава и през следващите години. В последната прогноза на Брюксел се казва, че южната държава няма да успее да се завърне до предкризисните нива чак до края на 2022 г.

Драги има едно предимство пред предшествениците си: разрешението да харчи.

В момента дългът на Италия спрямо БВП е 154% и само Гърция е в по-тежка позиция. Европейската централна банка обаче направи заемите евтини, което дава на Драги възможност да действа. "Няма да му се наложи да въвежда драконовски ограничителни мерки", отбелязва Федерико Санти, старши анализатор в Eurasia Group.

"Невероятна" възможност

За какво точно Драги ще харчи е големият въпрос — и отговорът ще определи бъдещето на Италия.

Според Нийлсен Драги възможно най-бързо трябва да предприеме още един рунд харчове и свиване на данъците, за да върне икономиката в траектория на растеж. В това усилие трябва да бъдат включени мерки срещу ниската заетост, включително чрез намаляване на данъка върху втори доход; субсидии за детски грижи и стимули компаниите да предлагат повече работни места на непълен работен ден — практика, която се доказа като работеща в останалата част от Европа.

Драги трябва да финализира и плана как да похарчи стотиците милиарди, които ще получи от Брюксел за възстановяване след пандемията. Италия е сред най-големите бенефициенти на програмата.Пречка пред Драги обаче може да се окажат политиците, които да подкопаят усилията му.