Томислав Дончев и Каракачанов - най-одобряваните министри

Безспорен лидер сред министрите в кабинета е Томислав Дончев с 16.4% позитивен индекс за дейността си. Това отчита социологическо изследване на Алфа Рисърч, направено между 13 - 20 септември 2017 г. при 1030 ефективни интервюта сред пълнолетни граждани.

Новост е второто място на представител на коалиционния партньор - военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния министър - Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павлова като министър на председателството на България на Съвета на ЕС. Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева, показва проучването.

Под 8% от българите биха сигнализирали за корумпиран политик

Проблеми могат да възникнат в мнозинството прогнозира Алфа Рисърч

Президентът Румен Радев запазва преобладаващо обществено доверие. Едва 13 на сто заявяват негативно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко намаляват, достигайки 54%, отчитат социолозите.

Източник: Alpharesearch

Задълбочава се критиката към дейността на 44-то народно събрание. Положителните оценки за 44-то НС спадат от 15% до 12%, а отрицателните нарастват от 39% до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия председател Димитър Главчев. 17% положителни срещу 33% отрицателни оценки.

Няма повишаване на оценката за дейността на полицията. Въпреки, че остава с по-висок кредит на доверие от съда и прокуратурата, одобрението за работата й спада от 26% на 22%, срещу 38% отрицателни оценки, гласи проучването.

Както и в предишни месеци, дейността на правосъдната система е съпътствана с най-висока обществена критика. Тя преобладава както за работата на съда (10% положителни срещу 58% отрицателни оценки), така и за тази на обвинението в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров (9% положителни срещу 49% отрицателни оценки).

Източник: Alpharesearch

Към септември 2017 г. се очертават няколко тенденции. Умереното икономическо оживление, съпроводено със спад на безработицата и ръст на доходите в по-големите градове, водят до снижаване на социалното напрежение, характерно за последната година, в която бяха проведени два силно поляризиращи обществото избора.

Според иследването, за най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51%) българите определят още три други сфери - външната политика (43%), туризма (42%). Отчасти в челните отговори попада и образованието (31%). Въпреки че към него има повече резерви, одобрението в аванс се дава преди всичко за увеличението на учителските заплати и усилията за намаляване на отпадащите от училище деца.

В дъното на класацията, като най-неуспешни, се определят правосъдието, здравеопазването и борбата с престъпността във всичките й измерения.

Източник: Alpharesearch

Икономическите показатели и външно-политическата активност са тези, които формират ядрото на подкрепата за кабинета "Борисов 3" сред около една пета от българите. От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.

Българите с най-ниско доверие към съдебната власт и парламента

40% от българите смятат, че "Борисов 3" ще издържи докрай

Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниски нива на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновения гражданин.

Този разрив увеличава рязко нивото на скептицизъм към способността за решаване на един от фундаменталните проблеми на прехода - борбата с корупцията по високите етажи на властта. 45% изобщо не вярват, че у нас тя е желана и възможна. За 18% от анкетираните нещата биха могли да се променят, ако председателят на новия специализиран орган се излъчва от президента, за 15% - ако се излъчва с квалифицирано мнозинство от парламента.

За обществените очаквания от българското председателство на Съвета на ЕС доминират позитивно-неутралните нагласи. 25% са на мнение, че страната ни ще се справи успешно, 56% - без успехи, но и без гафове, песимистите са 16 на сто.

Половин година след предсрочните избори за 44-то Народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%).

Т.е., ако днес имаше избори, ГЕРБ и БСП биха излъчили приблизително същия брой депутати. Обединените патриоти бележат лек спад, но запазват третото си място. Няма съществена динамика и в позициите на ДПС, но в парламента не би влязла партията на Веселин Марешки - Воля (1.8%).

Без анонимни сигнали в антикорупционния закон

Цачева доволна от широката представителност при избора за нови членове на ВСС

Изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не успява да уплътни своята роля на алтернатива на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен субект да представлява електорална заплаха за кабинета.

Евентуални проблеми могат да възникнат в резултат от напрежения вътре в самото мнозинство. То контролира огромен властови ресурс, а като правило всеки такъв ресурс е обременен с множество потенциални конфликти.