Трети трус за 4 години: Войната в Газа и световната икономика

Глобална пандемия. Война. Още една война. Всичко това - за период от само 4 години. COVID-19 удари по производството, снабдяването, търговията и потреблението по невиждан от поколения начин, а нахлуването на Русия в Украйна разтърси пазарите на два ключови продукта: зърното и петрола. Събитията в Израел от последните седмици изглеждат като превърнал се в реалност най-лош възможен сценарий за световната икономика.

Причината - предишните два труса разбалансираха системата, която сега много лесно може тотално да се разпадне. Те имаха огромен ефект върху инфлацията, в развития свят цените се вдигнаха по начин, невиждан от 40 години. Централните банки се намесиха и скоростно вдигнаха лихвите и - с всички последици от това, изглеждаше сякаш цените са под контрол. Една буря в момента обаче може да има катастрофален ефект, предупреждава в свой аналитичен материал френският вестник Les Echos.

Буре с барут

И без терористичната атака на "Хамас" (най-голямата от 9/11 насам), светът имаше сериозни икономически проблеми. На нашата свръхзадлъжняла планета финансовата криза е още по-вероятна, след като високите лихвени проценти са отслабили цялата система, отбелязва изданието.

Войната струва на Израел по $246 милиона на ден

Страната ще се наложи сериозно да прекрои бюджета си

И припомня, че "пукнатини" са се виждали през последните месеци както в Калифорния и Швейцария, така и в Китай. Рисковете са най-разнообразни - от масово теглене на пари от банките заради привидно по-изгодни инвестиции до крах на имотния пазар. Така развиващите се странни буквално "едвам свързват двата края", а публичните финанси на богатите държави са на ръба на пропастта.

От Les Echos припомнят, че още преди 90 години американският икономист Ървинг Фишър е стигнал до заключението, че финансовите кризи потискат растежа на цените. С действията си, обаче, "Хамас" може да постигне обратния ефект - да даде нов тласък на инфлацията, която тъкмо е била поне частично овладяна.

Още от същото?

Събитията от 1973 г. - война с участието на Израел, последвана от колективно решение на арабските страни да вдигнат със 70% цената на суровия петрол като наказание за Запада, на пръв поглед не могат да се повторят. Днес, въпреки сложната геополитическа ситуация, Египет и Саудитска Арабия е слабо вероятно да станат част от подобно нефтено "отмъщение" и причината е отварянето им към света и даже към Израел.

От френският вестник обаче припомнят защо е трудно да се правят подобни прогнози - през февруари 2020 г. икономическият министър на страната Бруно льо Мер коментира, че епидемията може да намали растежа с 0,1%. След началото на локдауна месец по-късно вече очакването му беше за свиване на БВП с 1%. Седмица след това същият говореше за най-голямата рецесия от Втората световна война насам.

Война в Близкия Изток, петролни шокове и инфлация: Връщаме ли се в 70-те?

Навлизаме ли в десетилетие на стагфлация?

Не е трудно да си представим подобно развитие на нещата и заради географията (и геологията). Регионът, който потенциално може да бъде въвлечен в нова израело-арабска война, осигурява 32% от глобалното производство на петрол и 41% от износа му. Там са Иран, който подкрепя палестинските групировки, Саудитска Арабия, която е под натиск също да застане зад "Хамас" и "Хазбула", Катар, който се опитва да е посредник, но също усеща напрежение и Ирак, където от 20 години стабилност няма.

Евентуално ограничаване на доставките на нефт от Близкия Изток ще изстреля цената му нагоре по целия свят и то не за кратко, а това ще повлече всичко останало - особено при положение, че глобалната икономика още не се е възстановила напълно нито от коронавируса, нито от агресията на Путин.