В края на миналата година руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Ердоган обявиха приключването на строителството на основната фаза от тръбопровода "Турски поток" след среща в Истанбул.
Проектът "Турски поток" е създаден, за да транспортира руски природен газ до Турция и от там до европейските потребители. Освен това тръбопроводът е една от най-горещите теми в момента що се отнася до енергийната сигурност на Стария континент, пише в свой коментар авторът на Balkan Insight Даниел Хелер.
"От гледна точка на геополитическата конотация, "Турски поток" се явява като по-младият и по-малък брат на "Северен поток". Този също толкова спорен тръбопровод е проектиран, за да отговори на енергийните нужди на Европа и членките на Европейския съюз с газ", посочва той.
Хелер акцентира върху това, че за разлика от спонсорирания от Русия "Южен поток" и подкрепения от ЕС "Набуко", които бяха спрени заради икономическата криза и противопоставяне между Брюксел и Москва, по сегашния проект през Турция вече се работи усилено и се очаква той да бъде готов в края на годината.
"Откакто "Набуко" и"Южен поток" се провалиха, нови играчи и нови алтернативи за транспортиране на газ се появиха на пазара. Трябва да се отбележи, че и САЩ потърсиха възможност да навлязат на пазара на Стария свят чрез терминали за втечнен природен газ (LNG)", се казва в коментара и се допълва:
"Междувременно Турция, преди да бъде възприемана като не толкова близък съюзник на Щатите, изгради "Син поток", който доставя 16 милиарда кубични метра газ от Русия на година.".
По думите на Даниел Хелер "Турски поток", като актуален в момента проект, значително ще намали шансовете за доставки от други играчи в региона, като Иран, Азербайджан и Централна Азия. Той обаче е добра сделка за Анкара, която се опитва да модернизира енергийния си сектор при това на изгодна цена.
"Природният газ е относително евтин и чист източник на енергия. Въпреки това неговата зависимост от транспортирането означава, че е уязвима алтернатива в геополитически план и представлява икономически риск. Това е така, защото газът обикновено се доставя на база на дългосрочни договори с фиксирани цени", обяснява авторът.
Дългият 1000 километра "Турски поток" ще трябва да доставя синьо гориво от Русия до Европейска Турция, почти на границата с ЕС, а обемът на доставките ще бъде 31,5 милиарда кубични метра годишно. А това е два пъти повече от капацитета на "Син поток".
"По този начин Турция ще стане зависима от руските доставки на газ в следващите години за три четвърти от нарастващата консумация на суровината в страната", се казва в коментара.
Според автора заради санкциите на САЩ върху Иран и липсата на вътрешни ресурси на южната ни съседка, "Турски поток" ще добави повече несигурност в енергийния сектор на страната.
След като капацитетът на газопровода значително ще надхвърля нуждите на Турция, е планирана и допълнителна връзка с Гърция и северната част на Балканите. Така около половината от доставките ще бъдат разпределяни към тях и към останалата част на Европа чрез вече съществуващи съоръжения.
Авторът посочва, че доставките по "Турски поток" ще продължат пътя си и към Западна Европа през Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Въпреки това тези страни имат алтернативни източници на природен газ.
"Със завършването на "Турски поток" руската "Газпром" затваря своя пръстен от мрежи, граден през последните години", казва авторът.
"За силните европейски играчи като Германия, това създава възможност за взаимно изгодно партньорство с Русия. Но за по-слабите държави в Европа е риск те да пострадат от съдбата на "Властелина на пръстените" на Толкин: "Единствен пръстен ги владее, единствен той ще ги открие, единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.", допълва той в заключение.
USD
CHF
EUR
GBP
