1.2 милиона жилища в България са необитаеми, показва доклад на Световната банка, подготвен специално за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Общият жилищен фонд в страната е около 3.9 милиона, което означава, че почти всяко трето жилище е празно.
Процентът на необитаеми жилища в селските райони е далеч по-висок - 43%, докато в градовете е около 25%. За София дялът им е 24% за града и 48% за областта. Основната причина, посочват от Световната банка, е вътрешната миграция. От 2001 до 2011 г. само два града в страната са увеличили населението си - София с 10.3% и Варна с 2.8%. Всички останали отчитат намаление на жителите.
Броят на домакинствата в България е 3 милиона, сочи още изследваенето. На пръв поглед това трябва да означава, че има 900 000 жилища "в излишък". Фактът, че 1.2 милиона от тях са необитаеми обаче означава, че тези три милиона семейства живеят в общо 2.7 милиона жилища.
Около 1.05 милиона души живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. Тенденцията е особено забележима при семействата с по-нисък доход в по-големите градове, където често до три генерации - или между 6 и 8 души - живеят в малки апартаменти от по 60 кв. м.
Световната банка пресмята, че 41% от българите живеят в пренаселено жилище. При домакинствата, които са в риск от бедност, половината от всички хора, 80% от децата под 18 години и 59% от тези между 16 и 29 години живеят в къща, която се счита за пренаселена. 82% от наемателите също живеят в апартамент, в който има твърде много хора.
По-голямата част от жилищния фонд в България се състои от стари многофамилни жилища, строени през ерата на комунизма. Много от тях с панелни блокове, като около 2 милиона българи живеят в такива.
Изследването сочи, че над 3/4 от апартаментите в страната са в жилища, които са по-стари от 30 години. И докато възрастта сама по себе си не е проблем, то липсата на добра поддръжка на гтези жилища през последните няколко десетилетия доведе до увреждане на покриви, фасади, течове и много други проблеми. Лошата поддръжка е резултат от комбинация от няколко фактора: липса на заинтересованост за общите площи, неплащането на таксите от отсъстващи собственици и като цяло апатия като резултат от очакванията, че държавата трябва да се погрижи за тези общи плочи.
Световната банка сочи като голям проблем и арматурата в тези панелни блокове, чието състояние е неясно, като препоръчва спешни проверки, за да се установи структурната безопасност на тези блокове.
Сериозен проблем пред българите е и фактът, че жилищата са труднодостъпни заради високите им цени. Средната цена е между 550 и 800 евро за квадратни метра за по-малко търсените жилища в по-стари сгради и между 800 и 1200 евро за квадратен метър в нови сгради на по-търсени локации в големите градове. Това означава, че със среден месечен доход на домакинство от 477 евро, огромна част от населението не може да си позволи да купи или дори да наеме жилища в градовете.
Така покупката на жилище е непосилно за 42% от домакинствата, които се състоят от един човек, за 15% от тези с двама, за 7% от тези с трима или повече и за 24% от семействата, които се състоят от хора на над 65 години. 31% от всички пък не могат да си позволят да плащат среден наем.