Централните банки по света изкупуват злато с най-бързи темпове от 1967 година насам, а анализаторите посочват Китай и Русия като най-големите купувачи, съобщава Bloomberg. Това показва, че някои страни искат да диверсифицират резервите си, за да могат да се откажат от щатския долар.
Данните на Световния съвет по златото показват, че търсенето на благородния метал е надхвърлило всички годишни стойности през последните 55 години.
Оценките от ноември тази година също са много по-големи от официалните данни на централните банки и това предизвика спекулации в индустрията относно самоличността на купувачите и техните мотиви.
Бягството на централните банки към златото говори за това, че геополитическият контекст е на недоверие, съмнение и несигурност", след като САЩ и техните съюзници замразиха доларовите резерви на Русия, коментират експерти.
Последният път, когато се наблюдаваше такова ниво на покупки, бе исторически повратен момент за световната парична система. През 1967 година европейските централни банки закупиха огромни количества злато от САЩ, което доведе до изчерпване на цената и срив на Лондонския златен пул от резерви.
Това ускори окончателния крах на системата Бретън Уудс, която обвързваше стойността на щатския долар с благородния метал.
В края на тази година Световният съвет по златото изчисли, че официалните финансови институции в света са закупили 673 тона от благородния метал. А само през третото тримесечие централните банки са купили близо 400 тона злато, което е най-големият тримесечен подем, откакто през 2000 година започнаха да се водят тримесечни отчети.