36 години по-късно и на фона на вече две години и половина война в непосредствена близост, България за първи път прави сериозна крачка да обнови противовъздушната си отбрана. Последното събитие в тази област беше придобиването на комплексите С-300 от СССР през 1988 г. и, парадоксално или не, новата покупка изглежда пряко свързвана именно със съдбата на този "най-модерен" днес компонент от ПВО.
Петъчният 1 август дойде с новината от правителствената пресслужба, че служебният кабинет на Димитър Главчев предлага на Народното събрание да гласува закупуването на зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) IRIS-T SLM от Германия за 356 млн. лева - по условията, които военното министерство в Берлин вече е договорило за себе си с производителя Diehl Defence.
Не само това, но и се "отваря вратата" за покупка на още системи, сред които - и от най-модерната модификация.
Какво обаче представлява IRIS-T и какъв е специфичният казус с евентуалното му приемане на въоръжение у нас - и защо това вероятно ще се случи в свят в много по-различна геополитическа ситуация?
Старт във въздуха
Работата по IRIS-T официално започва през 90-те, но реално е продължение на разработки, започнали поне 15 години по-рано. Целта е създаването на ракета "въздух-въздух" с малък или среден обсег, която да замени американската Sidewinder в натовските страни.
В тази форма IRIS-T вече много години се използва от редица държави, като макар Германия да е основната страна в международната програма, участие имат също Италия, Швеция, Гърция, Канада и Норвегия.
От 2007 г. започва работата по вариант за противовъздушна отбрана, като IRIS-T SLM, каквато система евентуално ще купува България, преминава изпитания през 2015 г.
В сравнение с ракетата "въздух-въздух", диаметърът на двигателя е многократно увеличен. Първоначалното насочване е с данни от радар и подпомогната от GPS инерционна навигация, а във финалната фаза от полета се включва инфрачервена глава. Може да се обстрелват цели, отдалечени на до 40 км и летящи на максимум 20 000 метра височина.
Всеки комплекс включва командна машина, няколко радара, 3 или 4 камиона със самите установки и помощни возила. При необходимост батареята може да изстреля едновременно 24 ракети към различни цели.
Бундесверът се позабави с решението дали да купи IRIS-T SLM за собствените си цели, но това стана факт, след като комплексът беше успешно изпробван в Украйна в ролята му на противоракетна отбрана.
Източник: Wikimedia Commons
IRIS-T в Украйна
През юни беше представен и нов вариант - IRIS-T SLX, който е с по-голям обсег, до 80 километра. За целта се използва по-различна ракета, но освен това се запазва съвместимостта с използваните от SLM боеприпаси, т.е. един комплекс може да се бори както с крилати ракети като X-22, така и с щурмови вертолети.
Ако парламентът приеме предложените текстове, България ще има възможност до 2032 г. да закупи общо 6 комплекса IRIS-T SLM и един IRIS-T SLX. По характеристики и количество SLX вариантът отговаря в доста голяма степен на ролята, която в момента изпълнява С-300П у нас (един дивизион с 6 установки, които пазят стратегически обекти).
Няколко пъти "Но"
Закупуването на модерни и доказани в реална обстановка системи за противовъздушна отбрана и на нови радари е в много аспекти равна или по-голяма по значимост стъпка за защита на българското небе от това нашите ВВС да се сдобият с ескадрила нови изтребители. В същото време в целия IRIS-T сюжет има няколко важни и потенциално проблематични момента.
На първо място идва въпросът кога първата батарея ще е у нас. От таблицата към решението на Министерския съвет става ясно, че разходите по закупуването са разпределени в 52 месеца след влизането в сила на договора за доставка. Това са над 4 години.
Освен това, България не би била единственият клиент с поръчка в заводите на Diehl Defence. Германия, Австрия, Естония, Латвия и Словения вече имат подписани договори за общо над 20 системи според информация от публични източници. В същото време производителят очаква да успее да завърши не повече от 4 тази година и най-малко 8 през 2025 г.
Това показва, че след не по-малко от три години въобще ще има капацитет за България, която тепърва трябва да реши дали ще парафира контракт за IRIS-T - а има и други колебаещи се, които могат да ни изпреварят. Има и дадено обещание за допълнителни бройки за Украйна, които, с оглед ситуацията на фронта, може да пренаредят графика.
Случаят с IRIS-T SLX е още по-интересен. Изпълнителният директор на Diehl Defence Хелмут Раух заяви през юни на авиофорум в Берлин, че новата модификация няма да е готова за експлоатация през следващите 4 години. Вече има и един сигурен клиент - Египет с поръчка за 10 комплекса. Така хоризонт 2032 г. започва да изглежда твърде реалистичен за нашата страна.
Ако всичко коментирано бъде доставено, България ще има една доста модерна защита за своето небе. Проблемът е все така във въпроса "Кога" - защото никой не знае как ще изглежда геополитическата ситуация в света след повече от половин десетилетие време. Необходимостта от ефективна ПВО е видима в момента. Какво се случва когато тя отсъства - също, но през една държава от нас.
Така идва въпросът дали не трябва да се търси решение - може би даже и временно, което да може да доведе до по-скорошен резултат. Особено при положение, че покупката поне частично ще се финансира "от постъпилите през 2024 г. и от очакваните през 2025 г. компенсаторни суми за предоставени дарения на въоръжения и техника", както става ясно от решението на МС (дали и какво сме дарили на Украйна и дали включва ПВО - все още не знаем).
България има нужда от противовъздушна отбрана. Не от утре, а от вчера.
USD
CHF
EUR
GBP
