Първата годишнина от нахлуването на Русия в Украйна не носи големи надежди за мир, но затвърждава усещането, че виждаме едно повторение на конфликтите непосредствено преди Втората световна война. В тях бъдещите противници изпитваха в по-ограничен мащаб тактики и оръжия, които по-късно използваха в хода на битките в Европа, Азия, Африка и Океания.

През последните 365 дни войната първо започна с неудачен опит за блицкриг, а след това затъна в окопни сражения. В небето, обаче, динамиката се запази от първите минути, та до днешния ден. За Русия беше важно още в началото на своята "специална военна операция" да ликвидира с ракетни и бомбени удари ключови обекти на украинската армия, а постепенно тя преориентира своите усилия към енергийната инфраструктура на страната. През цялото време най-очевидни обаче бяха пораженията по цивилни обекти - със свързаните с това големи количества невинни жертви.

Украинската противовъздушна отбрана понесе тежък удар в първите часове на 24 февруари 2022 г., като обаче след това се съвзе и в крайна сметка не позволи на Русия да установи пълна доминация във въздуха. Със собствени сили и западни доставки, силите на Киев унищожиха много руски вертолети и самолети и в крайна сметка принудиха Москва да разчита предимно на далекобойни ракетни удари.

Войната като бизнес: Кои държави купуват оръжия от България?

Войната като бизнес: Кои държави купуват оръжия от България?

Бомби, торпеда, реактивни снаряди, какво още изнася страната ни

Сега, когато руснаците се очаква да започнат нова офанзива, атаките по въздух със сигурност ще се засилят. Срещу тях Украйна има на разположение много разнообразен арсенал, който съчетава натовски и съветски системи. От тяхната ефективност зависи много за Украйна, но също и за програмите за модернизация на множество държави, които с началото на войната разбраха, че трябва да засилят своята отбрана. Сред тях е и България.

Ситуацията преди войната

Подобно на повечето бивши съветски републики, преди 24 февруари 2022 г. Украйна пазеше небето си предимно със зенитно-ракетни комплекси от времената на СССР.

"Гръбнакът" на нейната ПВО и до момента са между 250 и 300 единици от различни модификации на С-300 (най-вече С-300ПС и С-300ПМ/ПМУ). Комплексът е с голяма далекобойност, като може да обстрелва самолети, отдалечени на 90 км и балистични ракети на 35 км. Той е с висока мобилност и е на практика върхът на съветската ПВО технология.

Снимка 381896

Източник: Министерство на отбраната на Русия

Подобни ЗРК има и България, като те пазят стратегически обекти.

В хода на руското настъпление през зимата и ранната пролет, Украйна загуби много С-300, като част от тях бяха заменени с новодоставени с натовска помощ. За част от тях се знае, че идват от Словакия.

Литва купува шведски ракети на стойност €45 милиона в опит да подсили отбраната си

Литва купува шведски ракети на стойност €45 милиона в опит да подсили отбраната си

Системата е на въоръжение в батальона за противовъздушна отбрана на литовските въоръжени сили

Останалият съветски инвентар на украинската ПВО включва старите С-125 "Нева"/"Печора" в модификация за изстрелване от камион. Те са със среден обсег и при наличие на опитен разчет могат да бъдат много опасни. Именно с такава зенитна ракета югославската ПВО свали американски "Стелт" през 1999 г.

Мобилните ЗРК "Куб" и "Бук" обезпечават ПВО включително на труден терен с помощта на танковото си шаси. Те също са далеч от най-модерните аналогични системи по света.

Финландия купува ракети от Швеция и Израел, със средства по ускорена програма за въоръжаване

Финландия купува ракети от Швеция и Израел, със средства по ускорена програма за въоръжаване

Двете сделки са на приблизително еднаква стойност

Комплексите "Оса", "Стрела-10" и "Тор" защитават войските на близко разстояние най-вече от щурмовата авиация на противника.

Модернизация в бой

Освен попълването на загубите, украинското военно и политическо ръководство осъзна необходимостта от надграждане на защитните си способности рано в конфликта. Резултатът е, че още към края на март миналата година загубите на руските ВВС започнаха да стават неприемливи - над 75 машини според данни на западното разузнаване, сред които и модерните изтребители-бомбардировачи Су-34. Даже и най-консервативните източници извън Русия са на мнение, че свалените самолети и вертолети вече са над 300.

Командването в Москва постепенно смени тактиката си и особено след взривяването на Кримския мост през октомври вместо прецизни удари разчита на масирани атаки с ирански дронове камикадзе и ракети, изстреляни от безопасно разстояние. Така по украинските градове, електроцентрали и подстанции започна да се сипе "дъжд" от боеприпаси, заради който милиони оставаха дни наред без ток.

Оказа се, че с наличните си средства Киев не може да отбие този тип атаки. След призивите за подкрепа, от западните страни започнаха да идват различни ПВО системи.

Една от първите е американският комплекс MIM-23 Hawk. Това е система със среден обсег, разработена още през 60-те, а доставената модификация е била преди на испанската армия и е на равнището на края на 80-те. Това, което го отличава от аналогичните като предназначение съветски "Нева" и "Куб" е по-високата степен на компютъризация на управлението и произтичащата от това възможност да се следят и обстрелват по-голям брой цели.

Снимка 607599

Източник: Wikimedia Commons

От декември поне една батарея е в Украйна.

Франция редостави през декември две батареи от мобилния ЗРК с малък обсег Crotale. Те могат да спират цели на около 15 км разстояние, като са особено подходящи за отбиване на атаки с дронове. Дизайнът им е също датира от 60-те, но електрониката им е многократно надграждана.

Снимка 607595

Източник: GettyImages

На бойно дежурство в Украйна е поне един ЗРК Aspide. Той беше подарен от Испания, като отново става дума за система със среден обсег. Неговите ракети летят с почти хиперзвукова скорост, като по-масово се използва във флота за ПВО на бойни кораби под името Albatros. Използва се от средата на 70-те, като през 90-те е модернизиран.

Снимка 607596

Източник: GettyImages

Успеваемостта на всяка една от тези стари ПВО системи може да ѝ даде "втори живот" на експортния пазар. В момента много от основните им оператори искат да ги заменят с по-модерни, докато други държави с по-малки военни бюджети искат да надградят своята ПВО даже и с техника на старо. Така всеки спрян руски авиоудар приближава търсещите и предлагащите до сделка.

Ефектът "Украйна" се видя при модерната германската система IRIS-T. Тя е със среден обсег, като може да унищожава цели на разстояние от 40 км и височина до 20 км. През октомври Украйна придоби такъв комплекс - още преди Бундесвера. В началото на месеца "Ройтерс" и Bloomberg съобщиха, че Германия е направила първата си поръчка за IRIS-T. Причината - отличното представяне в реална бойна ситуация.

Снимка 607600

Източник: GettyImages

Според западни източници още при първото си бойно дежурство на 21 януари украинският разчет на IRIS-T е успял да унищожи всички цели в обсега си, като резултатите са се повторили и през следващите дни. Общо поне 4 системи са разгърнати в Украйна.

Със 100-процентова ефективност се хвалят и от САЩ заради представените от тях комплекси NASAMS. Тези ЗРК всъщност са норвежка разработка, имат 40-километров обсег и боеприпасите им са стандартни за изтребителната авиация в НАТО - ракети Sidewinder за близки цели и AMRAAM - за по-далечни.

Снимка 607597

Източник: Wikimedia Commons

Според цитирани от EurAsia Times експерти, доставената модификация позволява обмен на данни в реално време с натовските летящи радари E-3 Sentry, които следят украинското въздушно пространство. Руското командване твърди, че е успяло да унищожи един NASAMS в Донецка област. Ако това е вярно, остават най-малко още 3 установки.

NASAMS търси своите клиенти по света, като, освен украинския конфликт, във "визитката му" са и задачи по охраната на стратегически обекти в американската столица Вашингтон.

С особено голям интерес се очаква бойният дебют на френско-италианския тежък ЗРК SAMP/T, известен още като Mamba. Той е предназначен за унищожаване на въздушни цели, отдалечени на до 150 км от него, включително и балистични ракети като руската "Искандер". Турция е сред големите потенциални клиенти на зенитния комплекс, който е внедрен и във ВМС на Великобритания.

Снимка 607598

Източник: GettyImages

В началото на месеца беше взето политическото решение за доставки, но не е окончателно ясно кога и колко установки ще отидат в Украйна.

По същия начин политическият сюжет съпътства и може би най-известната западна зенитно-ракетна система - MIM-104 Patriot. Той осигурява противоракетна отбрана в радиус от около 60 километра, като използва високотехнологична система за насочване и управление на огъня.

Снимка 607593

Източник: GettyImages

Това е изключително скъпа защита - една батарея струва около 1 млрд. долара, а всяка ракета е на стойност около 3 млн. долара. Въпреки това Patriot е "златен стандарт" в противовъздушната отбрана, доказал се в много конфликти. Не е случайно и че редица държави инвестират в покупката на комплекса. Сред тях е и Румъния.

Русия още преди войната се обяви против разполагането на Patriot по границите ѝ, тъй като според нейните военни експерти комплексът може да се използва и за нанасяне на удари по земни цели с ракети Tomahawk.

Много хубаво не е на хубаво

Изредените вече зенитно-ракетни комплекси формират една много мощна структура... но най-вече "на книга". "От чисто военна гледна точка, това да разполагаш с голямо разнообрази от системи не е леко. Има големи логистични затруднения при поддържането на множество системи", коментира пред "Франс прес" бившия генерален секретар на НАТО Камил Гранд.

Всяка една система изисква специфична подготовка на разчетите, собствени боеприпаси и резервни части, а и трябва да се сработи с останалата украинска военна инфраструктура. А тя все още разчита на много съветска техника, която е несъвместима със стандартите на НАТО.

Leopard 2 - танкът, с който Украйна иска да спечели войната

Какво представлява танкът, с който Украйна иска да спечели войната

Бойната машина може да даде на Киев значително предимство, но не липсват и рискове

Според източник на АФП именно съвместната работа на равнище командване е сериозно изпитание. На практика данни от разузнаването на НАТО и собствените (съветски) радари трябва да се предават в реално време към западни ПВО системи и такива от времената на СССР и те заедно да отбиват атаките - а реално все още именно над 30-годишните С-300 са най-многочислената използваема система за противовъздушна отбрана на Украйна.

Доставката на Patriot звучи като голяма стъпка, но някои американски анализатори са на мнение, че тя няма да донесе голямата промяна, която видяхме например с ракетната система HIMARS, която помогна за лятното украинско контранастъпление. Офицерът от ПВО на САЩ Джеф Ламеър определя в своя статия за Military.com решението на Вашингтон като "скъп гаф".

Колко се сви БВП на Русия и Украйна за 2022 година

Колко се сви БВП на Русия и Украйна за 2022 година

Засега няма признаци, че санкциите могат да навредят на Русия

"Единична система Patriot не може да промени слабостта, която Украйна изпитва във въздуха с оглед големия фронт. Може да предпази няколко важни за Киев точки, но руските въздушни атаки могат да отговорят на тези ракетни системи (...) Те се превръщат в цел, защото са уязвими по време на поддръжката си или когато имат някакъв технически проблем (...) Украйна не е подготвена да използва Patriot - американските военни се нуждаят от месеци, за да усвоят тази сложна система", пише Ламеър.

Според него това изисква Patriot системите да бъдат част от многослойна организация на ПВО, защото иначе просто ще се превърнат в скъпи мишени.

При всяко положение украинците имат много малко време, за да намерят отговор на въпросите, които оръжейните доставки повдигат пред тяхното военно ръководство. Експертите в областта на отбраната от целия свят ще следят дали това са най-правилните отговори.