На 5 декември се навършиха 118 oт рождението на Уолт Дисни, а повече от половин век след смъртта му неговата репутация на пионер в света на анимацията наистина е заслужена, пише икономистът Бари Линецки в нова статия. Все пак той е създателят а Мики Маус и цяла плеяда от любими персонажи; пионер е в сферата на добавянето на звук към анимационните филми; пръв създава пълнометражната анимация; изобретява концепцията за детски програми по телевизията и първият в света тематичен парк - Дисниленд.
Но той никога не губи фокус от значението на това да обслужиш потребителите. Икономистът Лудвиг фон Мизес пише в трактата си "Човешкото действие":
Направлението на всички икономически дела в обществото, базиращо се на свободния пазар, е задача за предприемачите. На тях се пада управлението на производството. Те са на рула на кораба. Но капитанът е потребителят. Нито предприемачите, нито фермерите, нито капиталистите определят какво трябва да се произвежда. Това е задача за потребителя. Ако бизнесменът не следва стриктно насоките на публиката, както те им се представят посредством системата на ценовия механизъм, той страда от загуби и фалира и по този начин бива отстранен от позицията си на рула.
Потребителите никога не спират да настояват за по-добри продукти. В свят на конкуренция и влудяващи изисквания на клиентите малко организации се задържат на пазара твърде дълго. Без значение колко брилянтна или малка е една иновация, други предприемачи винаги са готови да я изкопират и подобрят, за да спечелят публиката и печалбите.
Метафорично казано, пазарът награждава с богатство иновациите, които одобрява. Купувачите са склонни и нетърпеливи да изтъргуват нещо, което имат, за нещо, което според тях им носи по-висока стойност. Същото важи и за продавачите. Резултатът е доброволното създаване на стойност, при което и двете страни са облагодетелствани.
Кариерата на Уолт Дисни прилича на тази на много предприемачи. Той започва с малко средства и създава нещо ново, което за другите е ценно и за което са склонни да плащат. Когато търсенето е високо и продуктът може да бъде доставен на печалба, съществуват всички предпоставки предприемачът да натрупа богатство много бързо.
Дисни и неговото студио имат проблеми години наред, преди да станат финансово успешно, след като той започва дейност в Канзас, Мисури, в началото на 20-те години с първите си образи, включително заека Освалд и Мики Маус. Той винаги се е опитвал да е иновативен по един или други начин, използвайки нови идеи и техники, за да създаде по-качествен продукт за публиката. С всяка следваща иновация нови начини за правене на неща са заменяли старите в постоянен процес на творческо разрушение.
Всеки етап от успеха на Дисни е резултат от създаване на нещо ново, което е ценено високо не само от самия него и екипа му, но и от кинокъщите и любителите на анимацията.
Първоначално той създава Смех-о-грамите - черно-бели анимационни филмчета, продуцирани в Канзас. Те са последвани от комедиите за Алиса, след това от заека Освалд. Това води до успеха на феномена Мики Маус, а в последствие и до други герои, включително патока Доналд.
За разлика от много други бизнесмени в света на анимацията, които представят същите стари продукти в различни варианти на все по-незаинтересуваните зрители, Дисни продължава да въвежда иновации в качеството, звука и цвета с напредването на технологиите и вкусовете на публиката. Това му позволява да начислява по-високи цени, които пък са му носили повече средства за инвестиции.
Но все пак едва когато Дисни създава, а публиката възприема, брилянтността на нещо радикално ново - емоционално и зрително ангажиращия пълнометражен анимационен филм - Walt Disney Productions започва да получава значителни приходи. Това се случва през 1938 г. с филма "Снежанка и седемте джуджета", който оставя финансовите затруднения на компанията в миналото.
В този пример се вижда съществуването на хармонията в интересите при доброволното преследване на стойност както в рамките на организацията, така и от обществото като цяло. Предприемачите и капиталистите инвестират в изграждането на инфраструктура и плащат заплатите на тези, които им помагат като служители, всеки преследващ собствените си интереси и ценности.