Опитът за създаване на Суперлигата, който впоследствие се оказа неуспешен, е проект, който елитните футболни клубове в Европа се опитват да създадат от много време насам. Заради необходимостта от нови източници на финанси, те решават да създадат по-комерсиална лига, която да привлича по-голям зрителски и телевизионен маркетинг интерес. Като концепция това не е толкова зле, но това, което собствениците на тези 12 клуба не взеха под внимание, са конкретни бизнес елементи във футболната среда. Това заяви Юлиян Михов, директор "Бизнес развитие Югоизточна Европа" на PwC, в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON Air.

"Те не си дадоха сметка, че УЕФА като орган, който регулира състезанията в европейския континент, има създадени правила, по отношение на "Шампионска лига" и "Лига Европа", и не може да се примири с това, че 12-те футболни клуба ще излязат от това състезание, а и би имало много неблагоприятни икономически интереси", заяви той.

По думите му английските клубове са пренебрегнали интересите на феновете си, които пълнят стадионите.

"Феновете искат отдаденост и от страна на клуба. Това, вероятно е нещо, което собствениците не вземат предвид, а след това видяхме, че именно английските клубове бяха първите, които се отказаха от проекта", смята експертът.

Според него ФИФА и УЕФА ще вземат допълнителни мерки. "Италианското правителство и италианската федерация по футбол например заявиха, че всеки, който се опита да излезе от регламента, който ФИФА и УЕФА са установили, трябва напусне всякакви други състезания", заяви Михов.

По думите на експерта голяма част от западноевропейските елитни първенства (Англия, Франция, Италия, Германия) генерират приходи от стадиони. "Липсата на публика на стадиона намалява и интереса на телевизиите. Освен липса на приходи, има и трупане на разходи", казва той.

"Все по-силно е влиянието на дигиталната форма на състезания, а и самото дигитализиране на съдържанието, което генерират клубовете или индивидуалните спортове. От търговска гледна точка, поведението на самите клубове и федерации също е обвързано с това да увеличат дигиталното съдържание, което предлагат", смята той.

Българският модел на финансиране

По думите му голяма част от хората, които се занимават с управление на футболни клубове у нас, не разбират, че са се захванали с особен вид бизнес.

"Професионалният футбол е развлекателен бизнес и няма място за емоционални решения. Това е една от най-големите пресечни точки, които спират развитието на голяма част от българските клубове", казва той.

"Тези, които не генерират отрицателни финансови резултати, е заради това, че са успели да създадат добри футболисти, реализирани навън. Ние сме малък пазар, но има примери, които доказват, че дори на такъв може да се намери подходящ модел, който да позволи клубовете да съществуват. Съпоставими на нашия пазар са тези от Западните Балкани като Хърватия или Словения. Малта, Унгария и Словакия също", коментира Михов.

Според него професионалната лига е добро решение за управление на професионален спорт.

"От години в България се говори за този вариант, но нищо не е предприето. Ролята на професионалната федерация е да се грижи за спорта, за неговото популяризиране, създаване на условия за професионална база, да се грижи за професионалния отбор и т.н.", казва той.

Няма съществена промяна от последните 4 години по отношение на финансовото състояние на футболните клубове в България

"Епидемичната обстановка помогна донякъде, защото принуди хората, които се занимават със спорт да свият разходите си донякъде. "Задържането на нивото и състоянието от преди четири години се свързва с това, че клубовете режат разходи, но не генерират нови приходи. Това обаче не покрива стари приходи, което е проблем", каза той.

По думите му има свиване на възнагражденията за футболистите у нас.