Какво е продавал Berkshire миналото тримесечие?

Пазарът отново се опитва да разчете Уорън Бъфет като оракул. Всеки път, когато Berkshire Hathaway публикува новия си 13-F отчет, Уолстрийт започва почти археологическо разкопаване на портфейла. Кое е купено. Кое е продадено. Къде се увеличава експозицията. Къде се отстъпва.

Но този път ситуацията изглежда по-различна. Не просто защото Berkshire е била активна през първото тримесечие на 2026 година, а защото мащабът на движенията подсказва нещо по-дълбоко за начина, по който компанията вижда пазара в момента.

Berkshire Hathaway продава свои енергийни активи по необходимост – как се стигна до това

Сделката за въпросните активи на конгломерата, ръководен до 1 януари от Уорън Бъфет, е за близо 2 млрд. долара

Числата сами по себе си са впечатляващи. Berkshire е купила акции за около 16 милиарда долара и е продала за близо 24 милиарда. Това е едно от най-активните тримесечия от години насам. Особено за компания, която исторически предпочита търпението пред честата търговия. Именно това прави предстоящия 13-F отчет толкова важен. Не защото Бъфет внезапно е станал краткосрочен трейдър, а защото подобна активност обикновено означава, че Berkshire вижда промяна в съотношението между риск и възвръщаемост.

Най-интересното е, че продажбите вероятно не са концентрирани в големите емблематични позиции като Apple, Coca-Cola, American Express или Moody"s. Всичко подсказва, че Berkshire е намалявала или излизала основно от по-малки позиции в портфейла. Сред най-вероятните кандидати се посочват Kroger, Visa, Mastercard, Constellation Brands, Domino"s Pizza, Aon, Ally Financial, Verisign, Pool Corp и Amazon. Това на пръв поглед изглежда като нормално ребалансиране, но когато се разгледа по-внимателно, започва да се очертава доста по-интересна картина.

Тод Комбс: Защо си тръгна човекът, който трябваше да подбира акциите на Berkshire Hathaway след Бъфет

Твърде големи амбиции ли имаше инвестиционният мениджър?

Почти всички тези компании попадат в една много специфична категория. Това са качествени бизнеси, които в продължение на години бяха обичани от пазара именно заради своята стабилност, предвидимост и висока възвръщаемост върху капитала. Visa и Mastercard се превърнаха в почти перфектни примери за мрежови ефект и доминиращи инфраструктурни позиции. Aon е глобален лидер в застрахователното посредничество. Pool Corp доминира в нишов, но силно печеливш сегмент. Domino"s Pizza години наред беше пример за отлична капиталова дисциплина и силен франчайз модел. Verisign контролира критична интернет инфраструктура. Amazon остава един от най-силните логистични и облачни играчи в света.

Проблемът е, че когато твърде много инвеститори се влюбят в "качествени компании", качеството постепенно престава да бъде предимство и започва да се превръща в риск. Това е един от най-важните уроци в историята на капиталовите пазари. Рискът невинаги е в слабия бизнес. Понякога рискът е в това да платиш прекалено висока цена за добрия бизнес.

Именно тук Berkshire вероятно започва да вижда проблем.

Инвестиционната компания на Бъфет продаде значителна част от акциите си в големи американски банки

Същевременно компанията на Бъфет удвои дела в голям производител на алкохолни напитки

През последните няколко години огромно количество капитал се насочи към компании с високи маржове, устойчиви парични потоци и предвидим растеж. След инфлационния шок от 2022 година пазарът започна да цени все повече сигурността и устойчивостта. В резултат компаниите с висококачествени бизнес модели започнаха да се търгуват при все по-високи оценки. Някои от тях достигнаха нива, при които бъдещата възвръщаемост започна да изглежда ограничена дори при отличен оперативен резултат.

Точно това вероятно стои зад част от продажбите.

Особено интересни са Visa и Mastercard. Това са изключително силни бизнеси с почти ненадмината печалба и глобален мащаб. Но именно затова пазарът години наред им даваше огромна премия. Berkshire вероятно не поставя под съмнение качеството на бизнеса. Въпросът е дали при тези оценки рискът вече не започва да надвишава потенциалната бъдеща доходност.

Същото важи и за Aon или Pool Corp. Това са компании, които пазарът възприема като почти "вечни победители". Но историята показва, че когато една акция започне да изглежда прекалено сигурна, оценката често става прекалено оптимистична. А Бъфет исторически винаги е бил много чувствителен към подобни ситуации.

Constellation Brands е друг интересен пример. Алкохолният сектор дълго време се възприемаше като защитен сегмент с висока ценова сила и устойчиво търсене. Но през последните години започнаха да се появяват пукнатини. Потребителят постепенно се забавя. По-младите поколения променят навиците си. Натискът върху разходите остава висок. А компаниите вече не могат толкова лесно да прехвърлят инфлацията към крайните потребители. Това не означава, че бизнесът е лош. Но означава, че растежът и маржовете вече може да не оправдават старите оценки.

Amazon е може би най-любопитната потенциална продажба. Не защото компанията е слаба, а защото Berkshire никога не изглеждаше напълно комфортно с големи технологични залози извън Apple. Дори покупката на Alphabet през 2025 година остана сравнително малка спрямо мащаба на Berkshire. Това подсказва нещо важно за инвестиционната философия на компанията. Berkshire предпочита бизнеси, които може да разбере напълно и при които вижда дългосрочна предвидимост. При технологичния сектор това е много по-трудно, защото цикълът на разрушение е много по-бърз.

Има и още един важен фактор, който пазарът вероятно подценява. Напускането на Тод Комбс вероятно е довело до структурно разчистване на част от позициите под негов контрол. Wall Street Journal вече съобщи, че Berkshire е продавала акции, управлявани от Комбс, след преминаването му към JPMorgan. Това може да е засегнало позиции за около 15 милиарда долара. А Berkshire е продала още повече.

Това е важно, защото Berkshire никога официално не е разкривала кои позиции се управляват от Бъфет, кои от Тед Уешлър и кои от Комбс. Но по-малките и по-динамични позиции често се свързваха именно с двамата по-млади мениджъри. Тоест сегашните продажби може да не са просто пазарен сигнал, а и вътрешно преструктуриране на портфейла.

Въпреки това има нещо, което изпъква много ясно. Berkshire продължава да държи огромен кеш. Близо 380 милиарда долара. Това вече започва да изглежда почти абсурдно голяма сума. И тук пазарът вероятно прави най-честата си грешка.

Много инвеститори автоматично интерпретират този кеш като знак, че Бъфет очаква срив. Но исторически Berkshire не мисли по този начин. Компанията рядко прави директни макро прогнози. Тя по-скоро оценява дали съществуват достатъчно възможности с добра възвръщаемост спрямо риска. А в момента вероятно вижда много малко такива.

Това е огромна разлика.

Berkshire не казва непременно, че пазарът ще се срине. Berkshire по-скоро казва, че очакваната доходност при много активи вече не изглежда достатъчно привлекателна спрямо риска. А това е много по-фин и по-опасен сигнал.

Защото днешният пазар изглежда изключително труден за класически value инвеститор. AI еуфорията отново наду огромна част от технологичния сектор. Полупроводниците се търгуват при агресивни оценки. Инфраструктурните компании около AI цикъла вече започват да приличат на нова версия на интернет бума от края на 90-те. В същото време защитните компании дълго време бяха толкова търсени, че и там оценките станаха прекалено високи.

Тоест Berkshire изглежда хваната между два проблема. Скъп растеж и ограничена стойност.

Именно затова покупките през първото тримесечие са толкова интересни. Компанията е купила акции за 16 милиарда долара, което е най-голямото тримесечно натрупване от 2022 година насам. Част от покупките вероятно са били в т.нар. "commercial and industrial" категория. Това е важен сигнал, защото Berkshire често търси стойност именно в по-пренебрегвани циклични или индустриални компании, когато широкият пазар стане прекалено концентриран около популярните теми.

Тук вече започва и преходът към ерата след Бъфет. Грег Ейбъл постепенно поема все по-голям контрол върху Berkshire. Тед Уешлър остава важна фигура. А самият Бъфет вероятно вече мисли не само за следващата сделка, а и за устойчивостта на инвестиционната култура след него.

Това прави сегашния период особено интересен. Berkshire вече не е просто "портфейлът на Бъфет". Berkshire постепенно се превръща в институция, която трябва да оцелее и след него. А това вероятно означава по-консервативен подход, по-висока ликвидност и по-голяма дисциплина при оценките.

Именно затова предстоящият 13-F отчет ще бъде толкова внимателно анализиран. Не защото инвеститорите искат механично да копират Berkshire. А защото се опитват да разберат как една от най-дисциплинираните капиталови машини в света вижда настоящия цикъл.

А засега сигналът изглежда сравнително ясен. Berkshire не бяга от пазара. Но става все по-внимателна към компании, при които качеството вече е напълно оценено и дори надценено от инвеститорите.

И това може да се окаже много по-важно от самите продажби.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.