Имате депозит в банката? Честито. Значи губите 2% от покупателната сила на парите си заради ниските лихви от под 1% и инфлация от около 3%. Сигурно сте чували, че на Запад хората инвестират на финансовите пазари, но ви е страх, защото си нямате представа какво са финансови пазари или пък смятате, че са "пирамида".

Всъщност, в страха няма нищо лошо, но в информирания такъв. На практика страхът е една от движещите сили на финансовите пазари, а аз бих добавил - дори по-добрата движеща сила, благодарение на която ще запазите капитала си.

Другата движеща сила, която е напълно противоположна на страха - това е алчността. В нея също няма нищо лошо, стига да не е доминираща и да е информирано претеглена.

Но както ще разберете по-надолу и двете емоции не могат и не бива да съществуват една без друга и имат своето специално място в съзнанието на един информиран, рационален и здравомислещ инвеститор, който си поставя реалистични и достижими пенсионни инвестиционни цели. Не случайно съм написал двете думи с удебелен шрифт. Всъщност, те до голяма степен описват едни от най-важните инвестиционни цели, които в съчетание с думата риск, почти напълно изчерпват всички най-важно, което трябва да знаете за инвестирането.

Сега ще се опитам да Ви насърча не да инвестирате, а да се заинтересувате и да прочетете повече по темата, с което се надявам, че ще стигнете до следните няколко извода (поне на база на моя опит в инвестициите от вече над 20 години):

Първо - финансовите пазари не са страшни и не са запазено място само за хора с "бели якички", тоест професионалистите.

Второ - може би най-добрият мениджър на спестяванията си, сте си самите Вие. Вие, защото най-добре осъзнавате инвестиционните си цели, които включват не само целена печалба, но и потенциален риск, който сте склонни да поемете.

Трето - ако сте достатъчно наясно с инвестиционните си цели има десетки, дори стотици начини да инвестирате сами или с помощта и съветите на финансов консултант, при това по един лесен, достъпен и евтин начин.

И освен всички тези неща, ще ви дам и някои конкретни предложения, подбрани от мен, но дадени от велики инвеститори - как е най-добре да подходите към финансовите пазари (но това е едва във фаза 2, след като направите сами проучвания и се убедите сами в необходимостта и ефективността от това да инвестирате на финансовите пазари).

Финансовите пазари не са страшни и не са запазено място само за професионалистите

Ако имате депозит и твърдите, че не искате да инвестирате, то помислете пак по този въпрос. С държането на средствата си на депозит, всъщност вие сте направили инвестиция, само че "нискорискова".

Някои хора дори твърдят, че депозитите са безрискова инвестиция, защото са гарантирани до определен размер. Това че преживяхме едно възстановяване на депозитите след фалита на КТБ не може да сочи какво би се случило при нова потенциална банкова криза (не казвам, че такава ще се случи). И все пак, задържаме се на тезата, че депозитите са "нискорискова инвестиция", която носи доход под формата на лихви.

А ето и какво гласи класическото определение за инвестиция в учебниците - влагане на парични средства или капитал за придобиване на финансови инструменти или други активи с цел да се постигнат печелившо възвръщане във формата на лихва, друг доход или повишаване на стойността на инструмента.

Тоест, държейки средствата си в депозит вие вече сте направили инвестиция, дори и да не го осъзнавате.

Сега е времето да се запитате печеливша ли е тази инвестиция и каква е нейната алтернативна цена - сиреч какво пропускате от това, че държите средствата си в банката, вместо да ги насочите към други алтернативи, които могат да ви носят дори по-висока възвръщаемост?

Защото, както вече най-вероятно сте осъзнали, инвестирането в депозити не е особено доходоносно през последните години и едва ли ще стане много по-доходоносно през следващите. Визирам лихвите по депозити от под 1% в среда на инфлация от над 3%

Един пример:

При инфлация от 3% на година, каквото в момента е инфлацията у нас, ръстът в цените на стоките и услугите ще изяде половината от покупателната способност на спестяванията ви за 24 години? Казано по друг начин 50 000 лева спестявания след 24 години, при подобна инфлация, ще купуват това, което биха купували 25 000 лева в момента.

Няколко практични начина да инвестирате с по-висок шанс за успех.

Следвайте съветите на гениалния Уорън Бъфет

Започвам разбира се със съвета на един от най-великите инвеститори на всички времена. Кой, ако не Бъфет би могъл да ни каже как да инвестираме успешно?

Бъфет е известен с това, че инвестира само в компании с качествен мениджмънт, който се е доказал с времето. Всъщност ако "Оракулът от Омаха" не харесва мениджмънта на една компания, той просто не инвестира в нея.

Ако всичко това ви се струва сложно, а познанията ви върху фондовите пазари не са толкова задълбочени, че сами да избирате компаниите (и да преценявате дали се търгуват с отстъпка спрямо вътрешната им стойност), то можете да последвате съвета на Бъфет относно това какъв е най-добрият начин за инвестиране от индивидуалните инвеститори.

Според Бъфет, просто трябва да изберете нискоразходен фонд, базиран на широк индекс, като S&P 500 например и да влагате в него спестяванията си периодично, а не наведнъж. Бъфет, горещо препоръчва книгите на покойния вече Джон Богъл. Всеки инвеститор във фондове трябва да ги прочете. В тях ще откриете всичко, което трябва да знаете за инвестирането.

Ако инвестирате в нискоразходен индексен фонд, където не слагате всичките си пари наведнъж, а правите това в продължение на 10 години, вие ще се представите по-добре от 90% от хората (поне на база на историята, която разбира се не е задължително да се повтаря), които започват да инвестират в същия момент, смята още Бъфет.

НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА НЕ ВИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ!

Запомнете - нискоразходен фонд, базиран на широк индекс и периодично - тоест на части.

Ако сте един от многото хора, при които алчността доминира, или желанието за по-голяма активност и търсете нещо по-сложно на пазарите, продължавам да дълбая. Но знайте две неща - няма нищо по-ефективно от простите неща, както и съветът на един друг гениален инвеститор милиардер - "ако търсите емоция и еуфория в инвестирането, то вземете 800 долара и отидете в казино". Историята сочи, че скучните инвестиции в исторически план, както и простата стратегия са били най-ефективни и печеливши от инвестиционна гледна точка.

И още един пример защо простите неща са най-ефективни.

Отново поглеждам към легендарния Бъфет, за да разберете, че той е човек на действията и когато твърди нещо, наистина го вярва.

През 2007-ма година Бъфет направи популярния "залог за 1 милион долара", който гласеше, че хедж-фондовете няма да успеят да постигнат възвръщаемост по-добра от тази на широкия S&P 500 след десет години.

Срещу Бъфет се изправи Тед Сийдс, бивш мeниджъp в Рrоtеgе Раrtnеrѕ - ĸoмпaния, специализирана в управлението на средства. До края на залога Сийдс е натрупал печалба от 220 000 долара, докато инвестицията на Бъфет е донесла 854 000 долара. При това без усилия, без напрягане и без "потене".

Официалният край на срока бе декември 2017-та година, а Бъфет спечели с лекота срещу фонд, който използва изключително сложни стратегии за инвестирани, базирани на модели на "големи умове" и сложни деривати.

Тоест, ако си мислите, че можете да надхитрите пазара - първо най-вероятно няма да успеете и второ - най-вероятно ще платите сериозни такси и комисиони за опитите си да направите това.

Но защо човекът, който се препитава с подбор на инвестиции съветва да се опрости инвестирането за индивидуалните инвеститори до широк и евтин индексен фонд?

Много просто. Ръстът на икономиката от 1942-ра година, когато Бъфет прави първата си инвестиция, е "спиращ дъха", коментира още гениалният инвеститор в едно от многобройните си интервюта.

Първата инвестиция на Бъфет е била в размер на 114.75 долара в акциите на избрана от него компания. Ако същата сума обаче, е била насочена към широкия щатски индекс S&P 500, то тя би се превърнала в 606 811 долара до края на януари на миналата година (разбира се, индексните фондове се появяват много по-късно).

Един милион долара в необлагаема инвестиция, като например дарение от колежа, би нараснала до 5.3 милиарда долара, коментира още Бъфет, което е печалба от 5 288 долара за 1 инвестиран долар.

"Със сигурност може би си мислите, че някой там, някакъв изключителен мениджър, система, или машина "знаят по-добре" и ще сгрешите", продължава Бъфет.

"Позволете ми да добавя едно допълнително изчисление, което според мен ще ви шокира", пише още Бъфет.

"Ако тази хипотетична институция е изплащала само 1% от активите си годишно на инвестиционни мениджъри и консултанти, печалбата му би била намаляла наполовина до 2.65 милиарда долара. Това се случва за 77 години, при средна годишна възвръщаемост от 11.8%.

Точно тази неуместна вяра в подбора на акции на практика води до разочарование за много от нас, когато става въпрос за инвестиране.

Пазарните кризи са неизбежни, припомня Бъфет, давайки за пример собствения си инвестиционен фонд: "Самият Berkshire дава някои ярки примери за това как цената на акциите може да се движи от случайни фактори в краткосрочен план, което да замъглява дългосрочните й перспективи. През последните 53 години ние изградихме стойност, чрез реинвестиране на печалбите и с магията на сложната лихва. И макар от година на година да имахме непрестанен прогрес, на практика акциите на Berkshire претърпяха четири наистина големи спадове", коментира Бъфет.

За периода между септември 2008 и март 2009 година акциите на Berkshire спаднаха с 50.7%.

Значителни отклонения са се случвали преди и ще се случват отново, каза още Бъфет: "Никой не може да ви каже кога ще се случи това. Светлината може по всяко време да премине от зелено към червено, без да спира на жълто."

Вместо да гледате внимателно пазара и да се паникьосвате, поддържайте стратегията си на ниво. Пазарните кризи "предлагат необичайни възможности на тези, които не са затруднени от дълга", припомня още Бъфет, което според него води до друг важен инвестиционен урок: "Никога не заемайте пари, за да купите акции."

"Няма прост начин, за да може да се каже колко точно могат да паднат акциите в краткосрочен план", твърди още "Оракулът от Омаха". "Дори ако вашите заеми са малки и вашите позиции не са непосредствено застрашени от загубите на пазара, умът ви може да стане тромав и зависим от страховитите заглавия в медиите. А един натоварен ум няма да вземе добри решения.", смята Бъфет.

А защо да инвестирате на части?

Втората част от съвета на Бъфет, е да инвестирате на части. И веднага обяснявам защо.

Изследвания на компанията Yаrdеnі Rеѕеаrсh в един по-дългосрочен план - oт 1950-тa нacaм, сочат, че широкият Ѕ&Р 500 е регистрирал цели 36 корекции от над 10%, включително и тази от края на 2018-та година.

Всеки път обаче оптимизмът е надделявал и се е връщал сред инвеститорите, като е инциирал повишение на показателя до нов пик. И това може да се определи като "идеалната инвестиция".

Или какво трябва да правят инвеститорите - да чакат търпеливо корекции за широкия индекс и да купуват, когато те възлязат на 10 и повече процента. И тук идва и основният проблем. В своята същност инвеститорите са нетърпеливи. Тях постоянно ги "сърбят ръцете" да правят сделки и да са в "пазарната игра". И това често ги кара да грешат, или пък да са с твърде голяма експозиция към пазара. Ето защо, вече ви споменах, че инвестициите не са за тези, които не са дисциплинирани, или търсят "екшън".

Инвестирането наведнъж, срещу инвестирането на части

В САЩ например цялото инвестиране на сумата, е носило по-добра доходност за инвеститорите от 2.39 процентни пункта в сравнение със стратегията за "доларово осредняване" в дългосрочен план, според проучване на Vanguard. Тази стратегия се е представяла систематично по-добре за продължителен период от време в САЩ, Великобритания и Европа.

Близо 64% от времето стратегията за цялостно инвестиране се е представяла по-добре за шестмесечни периоди. В около 94% от случаите представянето е по-добро в 36-месечни периоди.

От финансовата институция коментират, че резултатите не са особено голяма изненада, защото обикновено акциите и облигациите са най-добре представящите се активи в исторически план, което е компенсация за по-големия риск, с който се свързват. Поставяйки цялата сума да работи за тях, инвеститорите се облагодетелстват от доброто представяне на тези активи в исторически план.

И макар инвестирането на части от сумата да носи малко по-ниска доходност, в сравнение със стратегията за моментално инвестиране, според Анди Кларк, главен инвестиционен стратег във Vanguard, тази разлика е "скромна" като цяло и би следвало да се предпочете от инвеститорите заради основното й предимство.

А то е - със стратегията за "доларово осредняване" инвеститорите намаляват систематичния риск. Те избягват опасността да инвестират във възможно най-лошия момент за пазара и да се уплашат и излязат от него при реализиране на моментна загуба, или във възможно най-лошия момент.

"... когато пазарът се понижи, вашата фиксирана сума пари ще купува повече акции. Когато пазарът е скъп, сумата ви ще купува по-малко акции", обяснява Кларк.

И още един пример.

Ще дам пример с 10 въображаеми двойки, които са спестили сумата от 1 милион (няма значение как, това не е обект на текущата статия) и са я инвестирали изцяло в широкия щатски индекс S&P 500, като първата от тях стартира с инвестицията си през 1977-ма година, а всяка следваща двойка - с по една година по-късно.

Тези двойки ще теглят 100 000 лева от спестяванията си през първата година и ще увеличават тази сума с по 3% всяка следващата година.

Ще се изненадате колко голяма е разликата в наличните средства на двойките след 30 години.

Три от десетте двойки на практика ще са свършили спестяванията си преди приключване на 30-годишния период, само защото са избързали с една година, или са забавили с една година своите инвестиции. Останалите седем двойки, приключват тридесет-годишния период със спестявания между 500 000 и 3.2 милиона долара.

Трите двойки, приключили спестяванията си в рамките на посочените 30 години са били тези, стартирали инвестицията си през 1977, 1981 и 1986-та година. Общото и при трите е, че първите пет до десет години, на техните инвестиции, са се отличавали с по-ниска доходност.

"Перфектната буря" за пенсионерите се е случвала при по-слаба доходност в началото на инвестиционния период, съчетан с теглене на средства.

Заради това тези двойки да изостават съществено и да не са имали възможност да наваксат зад останалите.

Най-слабо успешната двойка, пенсионирала се и инвестирала през 1977-ма година, на практика е свършила парите си след 20 години. За сравнение, най-успешната, пенсионирала се и инвестирала само две години по-късно - през 1979-та година, след 30 години е разполагала с 3.2 милиона долара.

Интересен е фактът, че средната доходност на S&P 500 за тридесетте години от 1977 до 2006 година е била 12.48%, спрямо 11% за тридесет годишния период между 1979-та и 2008 година. Това, което е предопределило драстичната разлика в двата случая обаче, е бил фактът, че през първите пет години от двата периода, доходността на индекса е била 8.13% за периода 1977-2006, спрямо 17.36% за периода 1979-2008 година.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на световните финансови пазари