През 1600-те и 1700-те години Османската империя е имала една от най-сложните и разнообразни икономики на планетата, пише Modern Diplomacy. Стратегическата позиция на империята - пресечна точка на три основни търговски пътя - Европа, Азия и Африка, давала изключителни перспективи за търговия. Но какви били препятствията пред тази забележителна икономика?

В Османската империя се използвала комбинация от конвенционални и прогресивни икономически модели, които създали динамична и сложна икономика. Огромен процент от жителите на империята живеели в селските райони и се издържали чрез земеделие и други селскостопански дейности, което превърнало селското стопанство в гръбнака на икономиката. Производственият сектор, особено в текстила и металите, е другият голям коз на империята.

Османското земеделие е основна икономическа сила

Пшеница, ечемик, царевица, ориз, памук и тютюн са само част от културите, които процъфтявали в империята. Фермерите успявали да произвеждат огромни количества храна, която се продавала както в страната, така и в чужбина, благодарение на тучните равнини на империята, изобилието от водоснабдяване и сложните напоителни системи.

Османската империя е била не само голяма селскостопанска сила, но е имала и стабилна индустриална икономика. Текстилът, керамиката, металообработката и други продукти, произведени от талантливите занаятчии на империята, били сред най-добрите в света. Това помогнало на империята да спечели много пари, тъй като продукцията била сред най-търсените в цяла Европа.

"Капитулациите",

система от контролирани от държавата монополи, също били важна част от османската икономика. Те предоставяли на определени търговци монопол върху производството и продажбата на определени стоки. Тези мерки били въведени, за да насърчат търговската дейност и да снабдят правителството с така необходимите средства.

Данъчното земеделие,

при което държавата давала правомощията на определени хора да събират данъци от определени региони, също била важна част от османската икономика. Държавата успявала да събере средства, без да й е необходимо да наема огромна работна сила за събиране на данъци, благодарение на тази техника.

Като основен икономически център,

Османската империя имала ключова роля в световната търговия. Стратегическата позиция на империята на пресечната точка на три континента позволявала на нейните търговци да търгуват с държави и региони по целия свят. Търговците успявали да пренасят стоки бързо и ефективно в рамките на империята, а също и в други страни благодарение на добре развитата си пътна система, пристанища и други видове транспорт.

Територии контролирани от Османската империя

Източник: Wikipedia

Територии контролирани от Османската империя

Въпреки многобройните си предимства, османската икономика била обречена заради различни фактори.

Ключово предизвикателство

било бавното икономическо и технологично развитие на империята в сравнение с Европа. Османската империя срещала трудности при конкуренцията с европейските стоки, тъй като Европа се индустриализирала и европейските стоки ставали по-евтини и с по-високо качество в сравнение с произведените в Османската империя.

Империята трудно преодолявала и зависимостта си от селското стопанство. Въпреки значението на селското стопанство за икономиката на империята, то било податливо на смущения от метеорологични явления и други фактори. В резултат на това колебанията на пазара и икономическите спадове успели да нанесат значителни вреди на османската икономика.

Продават историческо имение от Османската империя в Истанбул срещу $95 милиона

Продават историческо имение от Османската империя в Истанбул срещу $95 милиона

Много заплахи за икономиката на Османската империя

Системата на "капитулациите", която давала на определени търговци монополи върху определена икономическа дейност, се оказала една от най-големите пречки. Добрите намерения на системата довели до подкупи и неефективност, въпреки факта, че тя носила пари от данъци за правителството и насърчавала бизнес дейността.

Данъчното земеделие, при което държавата давала отстъпки на определени хора, за да събират данъци от определени области, се оказала другата заплаха за османската икономика. Докато данъчните фермери изнудвали за повече пари населението, държавата печелила приходи, без да е необходима голяма бюрокрация за събиране на данъци. И тази системата обаче била засегната от корупция и неефективност.

Проблеми със собствеността и разпределението на земята измъчвали и земеделския сектор на Османската империя. Когато на много по-малки фермери било трудно да се конкурират с огромни земевладелци, властта и богатството се прехвърлили към онези, които вече притежавали най-много.

Освен това честите войни, които водела Османската империя, затруднявали търговията и оказвали натиск върху икономиката. Империята трябвало да се бори с конкурентни европейски сили, които ставали все по-влиятелни в международната търговия. Корупцията, неефективността, неравномерното разпределение на богатството и властта, а също и външната конкуренция са само част от проблемите, които затормозявали икономиката на Османската империя. В резултат на тези проблеми икономиката на империята така и не успяла да разгърне пълния си потенциал.

50 000 долара на месец: Роман Абрамович нае крайбрежно имение край Босфора и "паркира" мегаяхти за милиарди

50 000 долара на месец: Роман Абрамович нае крайбрежно имение край Босфора и "паркира" мегаяхти за милиарди

Той е вторият най-богат човек в Израел, 11-ият най-богат човек в Русия и най-богатият в Португалия