Срещата на върха в Женева между Владимир Путин и Джо Байдън на 16 юни няма да бъде приятелска среща. Русия наскоро включи САЩ в официалния си списък на "недружелюбните държави", пише БиБиСи.
И двете страни описват отношенията като достигнато дъно и понастоящем нито една от тях няма посланик в другата страната; висши руски служители са под американски санкции за всичко - от анексирането на Крим до предполагаема намеса в избори, а двама бивши американски морски пехотинци са в руските затвори - единият за 16 години, обвинен в шпионаж.
И на последно място в един момент през март, Байдън се съгласи с интервюиращ, че Путин е "убиец".
И все пак двамата мъже ще се срещнат за първи път като президенти, а някои в Русия виждат това като постижение само по себе си.
Въпрос на статут
"Срещата на върха е важна от гледна точка на символиката; тя поставя Русия в същата лига като САЩ, а за Путин символиката не е маловажна", коментира Андрей Кортунов, директор на мозъчния тръст на RIAC в Москва.
Срещата е в началото на президентството на Байдън в Белия дом, при първото му пътуване в чужбина и по негово искане - всички това са бонус точки за Кремъл. Това е и пълна истинска среща на върха - не кратка среща, като част от друго събитие.
И въпреки наситения дневен ред, включително срещите в централата на НАТО в Брюксел в понеделник, има особен интерес към крайната спирка на Байдън по време на европейското му турне, неговата индивидуална сряда с Путин.
"Путин определено иска да бъде равен на американския президент. Иска да бъде уважаван при неговите условия", обяснява политическият анализатор Лилия Шевцова. "Путин иска да демонстрира мускули, какъв мачо е и да бъде член на клуба."
История и надежди
Изборът на Женева е препратка към срещата от Студената война през 1985 г .: първата среща на върха между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Но има малка перспектива събитието от тази седмица да прилича на нея нито за лични отношения, нито за политическо размразяване.
Белият дом твърди, че целта му е "стабилна" и "предсказуема" връзка с Русия, но да оставя хората да гадаят - и да бъдат предпазливи - е поведението на Путин откакто неговите "малки зелени човечета" влязоха в Крим през 2014 г. и полуостровът бе анексиран от Украйна.
Това беше началото на краха в отношенията между Русия и САЩ.
"По-осъществима цел би била да се провери къде са "червените линии" на другия", допълва Шевцова, както и "разбирането, че диалогът е пътят за излизане от пропастта".
"Ако не говорят, Русия ще стане по-непредсказуема".
Могат ли да се справят с обещанията?
През почивните дни Путин заяви пред държавната телевизия, че има "въпроси, по които можем да работим заедно" със САЩ, като се започне с нови преговори за контрол на ядрените оръжия, регионални конфликти, включително Сирия и Либия и климатичните промени.
"Ако можем да създадем механизми за работа по тези въпроси, тогава мисля, че можем да кажем, че срещата на върха не е била напразна", аргументира се Путин.
Някои в Русия предполагат, че примирието в "дипломатическите войни" също може да е възможно: САЩ експулсира десетки руски дипломати и затвори две представителства през последните години; сега на мисиите на САЩ в Русия е забранено да наемат местни жители, което означава драстични съкращения на услуги, включително визи.
Като минимум Москва може да реши нейния посланик да се върне във Вашингтон.
САЩ също ще повдигнат въпроса съдбата на своите затворници в Русия, включително Пол Уилан, който бе арестуван през 2018 г. и осъден за шпионаж, което той винаги е отричал.
Русия наскоро поднови настояването си за размяна на затворници, но нейните бяха невъзможни за САЩ, а едностранен жест на щедрост от Путин изглежда малко вероятен.
Враждебният Запад
Напоследък руският президент се старае да подчертае, че гледа на Запада като към враждебен.
Този месец на икономическия форум в Санкт Петербург той отново заяви, че САЩ искат да "сдържат" развитието на Русия.
Няколко дни по-рано той заплаши да "избие зъбите" на всеки чуждестранен агресор, който иска да "захапе" Русия, настоявайки, че светът трябва да се събуди за възстановения статут и сила на страната.
"Очевидно той вярва, че САЩ са противник, който не желае доброто на Русия и не мисля, че тази визия ще се промени", обяснява Кортунов.
Въпреки това той твърди, че Русия може да се стреми да намали напрежението с една или две степени.
Охлаждане на страстите
"Като рационален политик Путин би искал да намали разходите и рисковете, свързани с тези конкуриращи се отношения", смята Кортунов.
Това включва икономическите санкции: последният кръг ограничи капацитета на правителството да набира средства и нови действия може да са още по-сериозни, добавяйки повече напрежение към икономиката през ключовата изборна година.
"Руската общественост вече няма апетит към "победи" на външната политика като заместител за решаване на належащи социални и икономически проблеми у дома", казва Кортунов. "Каквото и да иска Путин, не мисля, че може да спечели нищо (за вътрешна употреба) чрез ескалация."
Неизбежна лекция
Това, което Путин не иска, но е подготвен за него, е лекция за правата на човека - включително случая с Алексей Навални, руският опозиционен политик, първо отровен, а сега и в затвора.
Политическите субекти на Навални и антикорупционната организация бяха забранени като "екстремистки" от московски съд, решение, което лесно би могло да бъде отложено до срещата на върха.
Вместо това изглежда, че времето за това решение е да изпрати послание - Путин ще продължи да смазва несъгласието и това не е нещо, в което САЩ може да се бърка.
"Байдън ще изпее своята песен - прелюдията за Навални и правата на човека; след това Путин ще изпее своята песен - че САЩ са абсолютно същите", коментира Шевцова.
"Но фактът, че се провежда тази среща, означава, че след "ордьовъра" по човешките права те ще преминат към основното ястие. И то е: нека все пак направим нещо, за да намалим напрежението."