Когато китайският президент Си Дзинпин открие Зимните олимпийски игри в Пекин в петък, той ще бъде заобиколен от лидери, които едва ли ще потушат опасенията, че Игрите укрепват авторитарния режим, пише CNN.
От около 20-те президенти, министър-председатели, държавни глави и членове на кралски семейства, които ще присъстват на церемонията по откриването на Олимпиадата, близо половината са от авторитарни държави, а няколко са включени в списъка на "хибридните режими", според Индекса на демокрацията 2020 на The Economist Intelligence Unit.
Демократичните лидери от Сингапур, Аржентина, Еквадор, Монголия, Полша и Сърбия бяха включени в списъка на участниците, публикуван от китайското външно министерство миналата седмица. Но ще отсъстват управниците на големите демократични сили - Великобритания, Австралия и Канада са сред страните, които се присъединиха към инициирания от САЩ дипломатически бойкот на Игрите, позовавайки се на нарушенията на човешките права в Китай. Други, сред които Нова Зеландия, Нидерландия, Швеция и Австрия, отказаха поканите заради пандемията.
За сметка на това присъствието на руския президент Владимир Путин, престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси и други ще даде представа не само за нарастващото отдалечаване на Китай от Запада, но и за формиращ се блок от приятелски настроени към Пекин авторитарни лидери.
Този имидж е подсилен от фанфарите около предстоящото посещение на Путин, чието пътуване до Пекин се случва в момент на засилено напрежение със САЩ и НАТО на фона на опасенията, че руският президент може да планира инвазия в Украйна.
В четвъртък Путин, който трябва да се срещне със Си в петък, публикува писмо в китайските държавни медии, в което похвали "новата ера" в отношенията между Китай и Русия. Той изтъкна засилващите се икономически и енергийни връзки между съседните държави и посочи плановете си да обсъди с китайския лидер ключови въпроси от "регионалния и глобалния дневен ред".
Очаква се също така Си да бъде домакин на двустранни срещи и банкет за присъстващите високопоставени лица - включително генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и генералния директор на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус.
През последните месеци споровете около Игрите се засилват заради предполагаеми нарушения на човешките права от страна на Китай спрямо уйгурите и други мюсюлмански малцинства в Синдзян, както и потъпкването на свободите в Хонконг и опитите на Пекин да сплаши самоуправляващия се остров Тайван.
Народната република категорично се противопоставя на това, което смята за "политизиране" на Олимпийските игри, а външният министър Ван И заяви в края на миналата година, че дипломатическият бойкот няма да повлияе на Олимпиадата. "Политическите маневри на няколко западни политици няма да навредят на прекрасните Олимпийски игри, а само ще разкрият грозните им намерения", каза той.
Международният олимпийски комитет приветства Игрите като място за "мирно съревнование" между нациите. Освен за спортни състезания, Олимпиадата отдавна е средство за неформални срещи на световните лидери.